Решение № 2293 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 812/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 12828 от 21.11.2025 г. по адм. д. № 906/2020 г. Административен съд – Варна (АС-Варна) по жалба на "Ви-Ен-Жи-Конфрот" ООД, ЕИК 103899308, представлявано от управителя В. Ш., е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-05-13/11.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Министъра на земеделието и храните, чрез гл. юрк. М.Тодорова, в която се подържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Ви-Ен-Жи-Конфрот" ООД срещу АУПДВ № РД-05-13/11.03.2020 г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. М.Тодорова. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – "Ви-Ен-Жи-Конфрот" ООД, представлявано от управителя В. Ш., чрез адв. Василева и адв. Дардов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред АС-Варна е бил АУПДВ № РД-05-13/11.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на "Ви-Ен-Жи-Конфрот“ ООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер от 259 100, 96 лева. Административният акт е издаден на основание чл. 10 Закона за държавните помощи (ЗДП) и чл. 38, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗДП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК).

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния АУПДВ съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в законно установената форма. Решаващият съд е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а наред с това оспореният АУПДВ е издаден и в нарушение на материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-9 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. На 18.11.2005 г. между Министерство на земеделието и горите (МЗГ - към настоящия момент с наименование Министерство на земеделието и храните) и Национално управление по горите (НУГ/ към настоящия момент с наименование Национална Агенция по горите - НАГ) от една страна, и "Ви-Ен-Жи-Конфорт" ООД от друга страна, е сключен Договор № 447/18.11.2005 г., с който в полза на търговското дружество е учредено възмездно право на ползване върху площ от Държавния горски фонд (ДГФ) в размер на 4, 772 дка, необходима за разполагане на 24 бр. дървени бунгала – лек тип, за съхраняване на инвентар за рибарски лодки, краткотраен отдих, спорт и туризъм в землището на Виница, община Варна. Сключеният договор е за срок от 20 години, а дължимата сума за целия срок на действие на договора е определена в размер на 31 018, 67 лв., която е заплатена авансово от дружеството в пълен размер.

2. На 27.10.2008 г. е сключен Договор № 427 между "Ви-Ен-Жи-Конфорт" ООД и Държавната Агенция по горите (ДАГ), съгласно който дружеството е заменило парцели горска земя негова собственост, представляващи имот № 009002 с площ от 35, 500 дка, имот № 001012 с площ 108, 900 дка и имот № 001011 с площ от 73, 700 дка, находящи се в землището на с. Стеврек, община Антоново, срещу държавен горски поземлен имот с № 060515 в землището на Виница с ЕКАТЕ 99022, община Варна, с площ от 7, 520 дка, в местност "Панорама", попадащ в част от отдел 140, подотдел 2ж. Замяната е извършена въз основа на Заповед № 1750/09.10.2008 г. на председателя на Държавната агенция по горите. В т. 3 от заповедта е посочено, че държавният имот е с по-ниска стойност и държавата не дължи заплащане на разликата от цената между заменените имоти в размер на 2 314, 00 лева.

3. Към преписката е приложено становище на Държавно лесничейство Варна (л. 116 от том I от делото), от което е видно, че предложеният за замяна имот от ДГФ е обособен от прилежащата площ към изградените 24 бр. дървени бунгала от лек тип за съхраняване на риболовни лодки, краткотраен отдих, спорт и туризъм, за което има сключен договор между НУГ и "Ви-Ен-Жи-Конфорт" ООД за учредено право на ползване върху имот № 060441 с площ от 4, 772 декара.

4. По отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението не е обжалвано пред Общия съд на ЕС.

Решението на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация), във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 година.

5. Решението съдържа разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ. Адресат на решението е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08).

6. Посоченото Решение е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган – Министъра на Земеделието, храните и горите, съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ.

7. В хода на административното производство е изготвено заключение от "Агролеспроект" ЕООД за реална пазарна цена към датата на замяна на имот ПИ 060515 с площ от 7, 520 дка в землището на Виница, Община Варна - държавна частна собственост на стойност 224 068, 63, собственост на "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД, предмет на замяната, съответно: ПИ № 009002 с площ 35, 500 дка, ПИ № 001012 с площ от 108, 900 дка и ПИ № 0010011 с площ от 73, 700 дка – и трите находящи се в земрището на с. Стеврек, Община Антоново, Област Търговище, определена на обща стойност 55 609, 25 лева.

8. На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП до "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК с изход. № 70-5691/20.11.2019 г., което е получено от адресата на 02.12.2019 г. В указания 14-дневен срок от получаването му, търговското дружество дружество и е подало на 13.12.2019 г. в МЗГХ възражение рег. № 70691.

9. Административният орган е възприел определената от "Агролеспроект" ЕООД пазарна оценка на заменените имоти и сравнявайки я с определената в договора за замяна от 27.10.2008 г. цена на същите имоти, като в последствие е издаден и АУПДВ РД-05-13/11.03.2020 г. от МЗХ. С него на основание чл. 10 ЗДП и чл. 38, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗДП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК по отношение на "Ви-Ен-Жи-Конфрот“ е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер от 259 100, 96 лева.

В хода на първоинстанционното производство са приети геодезически и съдебно-оценителски експертизи. От заключението на вещото лице инж. Д. Йорданова по изготвената СТЕ се установява, че съгласно Общия устройствен план на гр. Варна ПИ № 060515 в землището на кв. Виница, м-ст "Панорама" на гр. Варна с площ от 7, 520 дка е идентичен на ПИ с идентификатор 10135.513.653 от КК на гр. Варна с трайно предназначение на територията – горска. Този имот попада в обхвата на територия, обозначена с индекс "Зп" – устройствена зона за градски паркове и градини за широко обществено ползване. Към датата на сключване на договора за замяна – 27.10.2008 г., по отношение на този имот действа Лесоустройствения проект (план) ЛУП на Държавно лесничейство Варна от 2007 година. Към настоящия момент действащ за същия имот е ЛУП -2017 г., утвърден със Заповед № 206/14.03.2018 г. на ИАГ към МЗГХ.

От основната и допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице инж. Д. Савов, се установява, че ПИ с № 060441 с площ от 4, 772 дка, по отношение на който оспорващото дружество "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД има сключен договор с НУГ от 2005 г. за учредяване право на ползване върху същия, попада с цялата си площ в ПИ № 060515, който е предмет на замяната, извършена на 27.10.2008 г.

По отношение на приетите съдебно-оценителските експертизи, решаващият съд е кредитирал последната приета по делото съдебнооценителска експертиза – с. д. № 16525/14.10.2025 г., изработена в екип от трима оценители, като е приел, че същата е най-достоверна и най-близка до цените на имотите към момента на сключване на договора за замяна.

Административният съд е достигнал до извод, че съобразно диспозитива на решението на ЕК оспореният административен акт следва да индивидуализира субекта на неправомерно предоставената държавна помощ конкретен бенефициер, като се извърши преценка на обстоятелствата по чл. 2 и 3 от диспозитива на решението, а в случая органът се позовава единствено на вписванията в Търговския регистър, като други данни и доказателства за извършена такава преценка по отношение на търговското дружество липсва. Първоинстанционният съд приема, че качеството "бенефициер" следва да е обосновано в мотивите на административния акт, с конкретни фактически и правни основания, което в случая не е сторено.

На следващо място, АС-Варна заключава, че от ЕК е поставено изискване при необходимост от извършването на нова оценка на заменените имоти определянето на експерта да е след тръжна процедура, като от решаващо значение за правилното приложение на материалния закон е правилното провеждане на процедурата за избор на независим оценител при определяне на пазарната цена на заменените имоти. Според съда, процедурата по ЗОП за избор на оценител е проведена от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ в нарушение на чл. 38, ал. 10 от ЗДП, тъй като в приложимия закон не е предвидена възможност компетентният орган да делегира правомощията си по възлагане на обществени поръчки на друг орган в структурата на МЗХГ. Изведен е извод, че процедура по избор на оценител в производството по издаване на АУПДВ изначално е опорочена. Наред с това, в процедурата по ЗОП е избран "Агролеспроект" ЕООД, което е свързано с възложителя на обществената поръчка по смисъла на пар. 2, т. 45 от ДР на ЗОП, доколкото принципал и едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е МЗХГ, а изпълнителния директор на ИАГ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите.

Най-накрая, административният съд е счел обжалвания АУПДВ за материално незаконосъобразен, като основните мотиви в този смисъл са свързани със заключението на тричленната съдебно-оценителска експертиза в неговите два варианта за резултатите за двата имота – частен и държавен. Според първия вариант пазарна стойност на поземлените имоти – горска територия /ПИГТ/ в кв. Виница, гр. Варна, общ. Варна с площ (7. 520) дка възлиза на (12 716. 46) лева или (1691. 01) лв. /дка., вкл. земя и насаждение. Определената административна цена за замяна на имотите ДГФ е общо в размер на 207 252 лева. Пазарна стойност на поземлените имоти – горска територия /ПИГТ/ - собственост на оспорващото дружество и обект на замяна с обща площ 218. 100 дка възлиза на 205 243. 59 лева или 941. 05 лв. /дка., вкл. земя и насаждение. Определената административна цена за замяна на частните имоти е общо в размер на 209 566 лева. При разработване на втория вариант пазарната стойност на ПИГТ в кв. Виница, гр. Варна, общ. Варна с площ (7. 520) дка възлиза на (76 298. 76) лева или (10 146. 11) лв. /дка., вкл. земя и насаждение. Определената цена за замяна на имотите ДГФ е общо в размер на 207 252 лева. Пазарна стойност на ПИГТ - собственост на оспорващото дружество и обект на замяна с обща площ 218. 100 дка възлиза на 205 243 лева или 941. 05 лв. /дка., вкл. земя и насаждение. Определената цена за замяна на същите имоти е определена общо в размер на 209 566 лева.

Административният съд е приел, че и при двата варианта вещите лица са достигнали до заключение, че първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, е отрицателна величина, т. е. не е установена държавна помощ.

По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил АУПДВ в неговата цялост.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Административният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт.

Неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В същото решение ЕК е поставила изисквания за установяване на кумулативни предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени при всяка сделка и е създадена определена формула за определяне размерите на помощта, която трябва да бъде възстановена и която ЕК счита, че е несъвместима държавна помощ с вътрешния пазар на Съюза. Именно това решение е основание за издаване на процесния индивидуален административен акт.

Няма спор по делото, че ответникът по касация е сключил договор № 427/27.10.2008 г. за замяна на недвижим имот с ДАГ, съгласно който дружеството е заменило парцели горска земя негова собственост, представляващи имот № 009002 с площ от 35, 500 дка, имот № 001012 с площ 108, 900 дка и имот № 001011 с площ от 73, 700 дка, находящи се в землището на с. Стеврек, община Антоново, срещу държавен горски поземлен имот с № 060515 в землището на Виница с ЕКАТЕ 99022, община Варна, с площ от 7, 520 дка, в местност "Панорама", попадащ в част от отдел 140, подотдел 2ж. В административния акт е налице позоваване на оценителската експертиза, извършена от "Агролеспроект" АД, който оценител е избран по реда на ЗОП, и по определената разлика в пазарната оценка на частните имоти и на държавните имоти, административният орган е приел, че лицето е получило предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване, ведно с начислената законна лихва.

Правилно АС-Варна приема, че не е изтекла погасителната давност по отношение на установеното с оспорения АУПДВ. Решението на Европейската комисия е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, като от приетите по делото доказателства се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение. Въз основа на това и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-627/18, според което чл. 16, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 2015/1589 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове, предвидени в ДОПК не следва да се прилагат.

В конкретния случай обаче, неправилно и формално административният съд е приел, че липсват фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, тъй като административният орган не е извършил дължимата преценка дали дружеството притежава качеството "бенефициер".

Действително съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

След постановяването на посоченото по-горе Решение на СЕС следва да се приеме, че фактът, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава, няма отношение към квалифицирането им като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

В практиката си СЕС нееднократно е постановявал, че "когато проверява схема за помощ, Комисията може просто да проучи характеристиките на съответната схема, а не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., ComitatoVenezia vuole vivere и др. /Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU: C: 2011: 368, т. 63)" (така Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 13 май 2020 година по дело T-716/17), като това е именно изискването на ЕК и от българските власти, което е видно от член 6 от разпоредителната част на Решението на ЕК.

От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП.

В оспорения административен акт изложените мотиви се свързват с това, че "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД е търговец, който извършва търговска дейност по занятие, което е видно и от вписванията в Търговския регистър.

Макар и действително да се установява лаконичност на тези фактически установявания, съдът ги е отхвърлил единствено с мотива, че това "не е достатъчно". Сам по себе си този извод също е бланкетен, като въобще не е извършен анализ на относимите факти и обстоятелства, при съобразяване и становищата на страните. Игнорирани са редица събрани доказателства, относими към разрешаването на този въпрос. Извършваната от търговското дружество търговска дейност се установява и от приложените по делото с молба – опис публикувани доклади за дейността на дружеството за периода 2008-2017 г. Осъществяваната от дружеството икономическа дейност за предоставянето на стоки и услуги кореспондира и с представения по делото договор за наем от търговското дружество по повод извършваната от него дейност, свързана с отдаване под наем на получените в замяна имота като туристически обект, което представлява предоставяне на услуги. В съответствие с чл. 57 от ДФЕС услуги се считат услугите, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение и се възприемат изцяло като дейност от търговски характер.

Следва да се посочи, че както изрично е отбелязано и в Решението по дело С-325/22 "съгласно постоянната практика на СЕС понятието "предприятие" по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение от 27 юни 2017 г., Congregaciуn de Escuelas Pнas Provincia Betania, C 74/16, EU: C: 2017: 496, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика)" /т. 29/.

В контекста на посочената съдебна практика и на фактите и становищата на страните по делото, е следвало съдът да извърши дължимата преценка е ли обоснован изводът на административния орган, че "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД има качеството на "предприятие" по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което не е сторено от първата съдебна инстанция.

Т. е. необосновано първостепенният съд е приел, че на практика липсват каквито и да било мотиви в оспорения АУПДВ, въз основа на които "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД е определен като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ.

Неправилни са и изводите на АС-Варна за незаконосъобразност на процесния АУПДВ въз основа на преценката за допуснато нарушение на чл. 38, ал. 9 от ЗДП при изготвянето на оценителните доклади.

В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че както е посочено и в самото Решение на ЕК размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията.

Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон – чл. 38, ал. 9 и ал. 10 във вр. с ал. 7, т. 2 от ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок.

В случая от мотивите на процесния АУПДВ, се налага изводът, че възстановяването на помощта не е сторено "въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997", както е разпоредено с Решението на ЕК и в който случай бихме били изправени пред хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 1 от ЗДП – "информация, налична при администратора на помощ", а посредством "сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията допустим подход", както е разписано именно в чл. 38, ал. 7, т. 2 от ЗДП, също допустим подход според Решението на ЕК.

В случая оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 от ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. От данните в Търговския регистър действително се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието и храните.

При тези факти дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 38, ал. 10 от ЗДП и е на лице обвързаност на оценителя с администратора на помощта, в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО, то според настоящият състав на съда този факт сам по себе не може да доведе до отмяна на процесния АУПДВ (в такъв смисъл виж Решение № 2276 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2022 г. и др.).

В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат.

По отношение на изводите на АС-Варна, че процедурата по избор на оценител в производството по издаване на АУПДВ е опорочена с избраното "Агролеспроект" ЕООД, решаващият съд не е отчел, че по делото е представено писмо от дирекция „Конкуренция“ на ЕК от 26.10.2017 г., в което се посочва, че непосредствено след провеждане на процедурата и избор на посоченото търговско дружество за изпълнител на обществената поръчка, е информирана ЕК. Отговорът на комисията и нейното положително заключение не са обсъдени от първоинстанционния съд, което е от съществено значение за преценката дали е извършено нарушение на административно производствените правила при издаване на процесното АУПДВ, както и дали същото е съществено по своя характер.

На първо място фактът, че оценката не е възложена от администратора на помощта, очевидно не е възприето като нарушение в процедурата от ЕК, видно от писмото на Началник отдел в ГД "Конкуренция" при ЕК от 26.10.2017 г. На второ място – принципът на независимост, залегнал в чл. 4, ал. 1 от ЗНО, цели да гарантира обективност в дейността на оценителите, а в случая страните са разполагали с възможността, а очевидно тя е и упражнена посредством допуснатите съдебни експертизи, да подложат на проверка изводите в Оценителските доклади. Тези доказателствени средства, макар и описани от състава на съда, не са довели до съответни изводи от фактическа и правна страна в съдебния акт.

Липсата на мотиви в оспорения акт и забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство не допускат касационната инстанция за първи път да установява качеството "предприятие" на дружеството – адресат на оспорения акт, респективно предлагането на стоки и услуги, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство.

По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен, е неправилно и с оглед изложените по-горе мотиви следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да установи в пълнота относимата фактическа обстановка, като едва след това се произнесе по спорните по делото въпроси при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз.

Най-накрая, настоящият съдебен състав за пълнота на изложението намира за необходимо да отбележи, че целта на допуснатите оценителските експертизи от АС-Варна е да се установи основният спорен въпрос по делото, а именно - реалната пазарна стойност на заменените имоти към датата на сключване на договора за замяна – 27.10.2008 г., и въз основа на тези данни да се установи вярна ли е преценката на органа, че чрез замяната "Ви–Ен-Жи-Конфорт" ООД е получило държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, поради което подлежи на възстановяване.

Постановеното решение на СЕС по дело С-325/22 посочва, че що се отнася до преценката дали такива критерии за оценка биха позволили да се установи пазарната стойност към момента на спорната замяна, тя трябва да се извърши по същество от националния съд с оглед на известните му фактически и правни обстоятелства.

В конкретния случай първостепенният съд в хода на съдебното дирене е допуснал оценителни експертизи, но заключенията на експертите не способстват за доказването на факта на предимството или на стойността му. Това е така, тъй като при изготвянето на приетите заключения, особено по последната приета по делото съдебнооценителска експертиза – с. д. № 16525/14.10.2025 г., изработена в екип от трима оценители, са използвани субективни фактори и коефициенти за оценка на поземлените имоти без да се отграничи тяхното предназначение и начин на ползване.

С оглед на това при новото разглеждане на делото от друг състав на административния съд, следва да се назначи нова оценителна експертиза, която да отчете и местонахождението на заменения държавен имот в близост до морската брегова ивица, което включа и в коя зона черноморското крайбрежие попада държавния имот, съответно да се отчете местоположението на заменения имот в атрактивна курортна зона, близост да развита градска и пътна инфраструктура и др.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като новият състав на АС-Варна дължи произнасяне по направените разноски пред Върховния административен съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Същите съображения са относими и заподадената молба от "Ви-Ен-Жи-Конфрот" ООД с посочено основание – чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,