Определение № 12968 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. И. срещу определение № 2121 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 597/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса и разноски и е върната частната жалба. В частната жалба, озаглавена от жалбоподателката като „касационна жалба“, са наведени пространни оплаквания, които могат да се характеризират като твърдения за неправилност на определението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В производството пред Административен съд – Сливен е обжалван мълчалив отказ на кмета на община Сливен. Жалбоподателката е депозирала пред органа молба с вх. № 9400-13615/2 от 23.07.2025 г. с повторно искане за извършване на ремонт на предоставеното й под наем общинско жилище, спрямо която молба се твърди, че е налице мълчалив отказ. С определение № 1918 от 14.10.2025 г. жалбата е била оставена без разглеждане и производството е било прекратено като процесуално недопустимо, което е атакувано от И. И. с искане отвод на съдията докладчик и освобождаване от държавна такса и твърдение, че разпореденото от съда приподписване на жалбата от адвокат е неправилно. Анализирайки горепосочените твърдения, Административен съд – Сливен е постановил обжалваното с процесната частна жалба определение № 2121 от 13.11.2025 г., като при извършване на проверка за редовност и допустимост по реда на чл. 213а от АПК е установил, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 във връзка с чл. 231 от АПК. Оспореното определение е правилно. По повод твърдението на жалбоподателката, че неправилно й е отказано да бъде освободена от държавна такса с оглед представеното от нея решение на ТЕЛК и справка за получаване на пожизнена пенсия за инвалидност, настоящата инстанция счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, приложима на основание чл. 236 АПК и за производството по реда на чл. 229 и следващите от АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид кумулативно следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Аналогична е разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаването от заплащането на разноски. Дори жалбоподателката да е направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, не е приложена декларация с графа, от която категорично да е указана липсата на имущество, не са приложени и доказателства, сочещи наличието на изброените по-горе обстоятелства. Вследствие на изложеното дотук, и вземайки предвид на мотивите на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса. Представеното решение на ТЕЛК не е достатъчно доказателство, което да освободи страната от внасяне на държавна такса. Още повече, видно от платежните нареждания, приложени по делото, И. И. реално е заплатила изискуемите такси. В частната жалба се твърди, че административният съд неправилно е върнал като нередовна жалбата срещу определение № 1918 от 14.10.2025 г. поради факта, че не е подписана от адвокат. Изискванията по чл. 212 от АПК са процесуални изисквания за редовност на всяка частна жалба, императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. При неотстраняване на тези нередовности, в указания от първата инстанция срок и в цялост, частната жалба се връща на подателя й - чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК. В случая е безспорно непредставянето на пълномощно за приподписване на частната жалба от адвокат или представяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност от жалбоподателката. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,