Решение № 192 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на „АН-ТА Груп“ ООД, гр. София против решение № 23717/09.07.2025 по адм. дело № 3517/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба – М. В. П., З. А. П., М. А. П. и директорът на ТП на НОИ София – град изразяват становища за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 23717/09.07.2025 по адм. дело № 3517/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „АН-ТА Груп“ ООД, гр. София срещу Решение № 1040-21-129/05.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е потвърдено Разпореждане № 35736/05.11.2024 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО. Присъдил е разноски. По делото е установено, че О. П. е работил по трудов договор като монтажник на покриви в дружеството-жалбоподател. Имал е качеството на осигурено лице. Злополуката е настъпила на 07.08.2024 г. по време на работа на „строителен обект“ хипермаркет Кауфланд, около 15.30 часа, когато при монтажа на ламаринени листове на покрива на сградата П. е паднал от голяма височина, получавайки съчетана [заличен текст] травма. Травматичните увреждания са довели до неговата смърт. „АН-ТА Груп“ ООД, гр. София е декларирало в срока травматичното увреждане като трудова злополука и органите на ТП на НОИ са извършили разследване. Резултатите са оформени в протокол № 85/22.10.2024 г., който е подписан и от представители на осигурителя. Не са постъпили възражения. Съгласно чл.58, ал.6 КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Въз основа на доказателствата по административната преписка и резултатите от извършеното разследване длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО е постановило своя акт, с който е приело злополуката за трудова. Изводите му са потвърдени и от горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ. Доводите на касатора, че загиналият работник е допринесъл за злополуката са ирелевантни в настоящото производство. Обосновано административният съд е приел, че на работниците е проведен инструктаж и са били раздадени обезопасителни и предпазни средства, но е факт че О. П. е бил допуснат на обекта без тях. Наличието на функционална зависимост между настъпилото увреждане и извършваната от лицето работа не се влияе от обстоятелствата, че са били проведени инструктаж и са предоставени лични предпазни средства. Твърденията за възможни субективни причини за падането не намират опора в доказателствата по делото. За да бъде приета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от разследването и първоинстанционното производство сочат тяхната кумулативна наличност. Изпълнен е фактическият състав на чл.55, ал.1 КСО, съгласно който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност. В случая злополуката е станала с осигурено лице по време работа на строителен обект, на който същото е работило, в законоустановеното и договорено между страните по трудовото правоотношение работно време. Не са налице факти, които да установяват тезата на касатора, че е налице самонараняване или самоотлъчка. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение