Определение № 97 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. А. срещу определение № 16906 от 12.10.12г. по ч.гр.дело № 11280/12г.на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена от СРС,ІІІ г.о.,82 състав по гр.дело № 9823/12г.,в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Софийският градски съд е приел,че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на жалбоподателката на 8.06.12г.Срокът за обжалването й в частта за разноските е изтекъл на 15.06.12г.,а частната жалба е подадена на 18.06.12г.,т.е.след изтичане на законоустановения срок за извършване на процесуалното действие.Ето защо е счел,че жалбата е недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението е законосъобразно.Съгласно чл.275 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението.С оглед данните по делото обоснован е изводът на въззивния съд,че подадената на 18.06.12г.е просрочена.Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че районният съд й е указал двуседмичен срок за обжалване.Посоченият във връчената й заповед за изпълнение на парично задължение двуседмичен срок се отнася до правото й да подаде възражение по чл.414 ГПК,а не до срока за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските,която в тази й част има характер на определение и са приложими правилата по чл.274 и сл.ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.