Определение № 15 от 03.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2351/2013 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал.1 НПК. С протоколно определение от 13.11.2013 год. по нахд № 266/2013 год. съдия-докладчик при РС-Попово е прекратил съдебното производство и е изпратил същото на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН на РС-София по подсъдност. С разпореждане от 04.12.2013год. по нахд № 19854/2013 год. на РС-София определеният съдия-докладчик е прекратил съдебното производство и го изпратил на Върховния касационен съд за произнасяне по подсъдността на делото като е изложил съображения, че административното нарушение, предмет на обжалването, не е извършено в неговия район, а в района на РС-гр. Попово. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, с което излага съображения, че делото е подсъдно на РС-гр. Попово. За да се произнесе ВКС, трето наказателно отделение, взе предвид следното: Посочените по-горе наказателно-административни дела са образувани по жалба от управителя на „фирма" - М. Й. Н. срещу наказателно постановление № от 17.09.2013год. издадено от председателя на Съвета за електронни медии, с което за допуснати нарушения по чл. 125в, т. 2 от Закона за радиото и телевизията и на основание чл. 126а, ал. 5, т. 2 от същия Закон на „фирма“ е наложена имуществена санкция в размер на 7000/седем хиляди/ лева. В постановлението е посочено, че наказателното постановление може да бъде обжалвано пред Поповския районен съд. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, трето наказателно отделение, установи: Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, в частност и чл. 42, ал.1 НПК - при произнасяне по въпроса за подсъдността съдът следва да изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В обжалваното наказателно постановление се съдържа описание на нарушението-разпространяване на програми без надлежно уредени авторски права-без сключени договори за придобиване правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми за фиксирания в постановлението времеви период. Посоченото обстоятелство, наред с установеното вписване на „фирма“ в регистъра на КРС по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС като дружество разпространяващо български и чуждестранни програми и разпространение на такива без уредени авторски права в съдебния район на Поповския районен съд, определя местната подсъдност съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът, който следва да разгледа жалбата от управителя на „фирма“ -М. Й. Н. срещу наказателно постановление № от 17.09.2013год. № 474/2012/2013год. издадено от председателя на Съвета за електронни медии. Ето защо и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение