Решение № 4773 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ – МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Асенова, против решение № 1951 от 20.10.2025г. по адм. дело № 408/2025г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменена заповед № 1983к - 1215 от 13.06.2025г. на Директора на ГД „ПБЗН“, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „б“ от Етичния кодекс), чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на младши инспектор И. С. Х. и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РС „ПБЗН“/ – Котел към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД „ПБЗН“/ - Сливен при ГД „ПБЗН“ – МВР. С решението ГД „ПБЗН“ е осъдена са заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения, че безспорно е доказано извършено нарушение, което е от категорията на тежките, които обосновават налагане на най- тежкото наказание „уволнение“. Посочва, че е неправилен извода на съда, че не е било доказано по безспорен начин управлението на МПС под въздействие на алкохола, като излага съображения, че макар и да не е имало преки свидетели и макар и да не е бил тестван веднага, употребата на алкохол се потвърждава от други събрани доказателства, включително и показанията на лицата, които са закарали жалбоподателя пред първата инстанция от мястото на ПТП до с. Жеравна и които именно са се усъмнили, че е употребил алкохол и са се обадили на спешния телефон 112. Навежда и съображения, че в случай, че е приел, че не са събрани доказателства относно момента на употреба на алкохол преди ПТП или след ПТП, съдът е следвало да събере такива доказателства, включително да назначи съответна съдебно – техническа експертиза. Излага и съображения, че вменените нарушения на правилата от Етичния кодекс са доказани, както и че е налице и вторият изискващ се от нормата елемент, а именно уронване престижа на службата, тъй като деянието е станало известно на други служители на МВР и на трети лица, медицинските лица, направили изследване и свидетелите, които са подали сигнал. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на разноски на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Ответникът И. С. Х., чрез процесуалния си представител адв. Чечев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, Административен съд - Сливен приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Приел също, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържа реквизитите разписани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Обосновал липсата на нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените, както и правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, съгласно чл. 206, ал. 4 и чл. 207 от ЗМВР. Относно материалната законосъобразност на заповедта, съдът установил липсата на предпоставките на фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Приел е, че от събраните в хода на производствата – и дисциплинарно, и досъдебно, както и в настоящото съдебно такова – не са налице категорични и еднозначни доказателства, сочещи, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата безспорно е установено, че към 20,30ч. Х. е бил употребил алкохол, но няма доказателства, че той е употреби алкохол преди да тръгне с колата си от гр. Котел. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, отчел е наличието на противоречие в показанията и на разпитаните свидетели, които са подали сигнал на тел. 112 след като са откарали Х. към с. Жеравна, както и експертизата, извършена във връзка с часа към който може да се приеме, че е употребен алкохола. Поради това е достигнал до извод, че оспорената заповед не е постановена при безспорно установена фактическа обстановка, както и на доказателства, които безпротиворечиво да сочат на извършено нарушение, което да обоснове най – тежкото дисциплинарно наказание. С тези мотиви съдът формирал краен извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му по закон, в съответствие с изискванията за форма - същата отговаря, както на общите изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, така и на тези, въведени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е и изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта досежно спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и гарантиране на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице.. Относно материалната законосъобразност на заповедта и съответствието ѝ с целта на закона, настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е приложил материалния закон. Съдът в съответствие на събраните в хода на производството доказателства е приел, че не са налице категорични и еднозначни доказателства, сочещи, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, които да обосноват вменените му нарушения на правилата на Етичния кодекс. Поради това е правилен, съответен на събраните доказателства при преценка в тяхната съвкупност, извода на първоинстанционния съд, че не е установено по безспорен начин вмененото на Х. нарушение. Това е така, тъй като направеният му тест за употреба на алкохол е извършен много след като е настъпило ПТП – самокатастрофирал с пропадане на автомобила му в канавката, както и след като е бил закаран до с. Жеравна от друг преминал автомобил. Тестът му е направен след като се е завърнал при автомобила. При налагане на дисциплинарни наказания, още повече при налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, наличието на обосновано предположение за извършено нарушение не може да е основание за налагането му, напротив законът изисква да е безспорно доказано нарушението. Обоснованото предположение е основание за започване на дисциплинарно производство, но не и за налагане на най – тежкото наказание. Поради това съдът в съответствие със събраните доказателства е направил извод, че вмененото нарушение, за което е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание не е безспорно доказано. За пълнота следва да се посочи и че описаният от дисциплинарно наказващия орган фактически състав на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е доказано да е осъществен, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. За определяне на извършеното от Х. като дисциплинарно нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР трябва кумулативно да са налице два елемента: деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, и същото да е уронващо престижа на службата. В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява и вторият елемент от фактическия състав. Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007г. на ОС на съдиите под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, като е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието не е станало известно на ограниченият кръг лица, които са подали сигнала, които обаче видно от събраните доказателства, не са узнали, че Х. е служител на ГД „ПБЗН“. Той в нито един момент не е споменавал, че е служител, като факт и отсъствието на негативни оценки сред обществеността, изключват квалификация на извършеното като „уронване престижа на службата“. С оглед горното, дори да се приеме наличие на нарушаване на етичните правила на служителите от МВР, когато не е уронен престижа на службата, приложимост би могла да намери и разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, например, като не е отчетено и даденото първоначално предложение на дисциплинарно разследващия орган за прекратяване на дисциплинарното производство с предложение рег. № 808р – 30 от 03.01.2025г. Условията и обстоятелствата по чл. 206, ал. 1- 4 в оспорената заповед са маркирани само формално с посочване на установеното от цялостната кадрова справка на Х. като не е отчетено и цялостното поведение на същия по време на службата му от 1999г., получаваните награди, както и изпратено писмо от Кмета на община Котел с изразена подкрепа, изложени обстоятелства за участие на И. Х. в потушаването на пожар и спасяването на хора от горяща сграда от 04.2025г. и позиция относно значението на наличието на служител с голям опит и ценен за общността. По изложените мотиви оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано следва да бъде уважено. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение, тъй като на първо място не отговора на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК за мотивираност, но и поради това, че договорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 евро не е прекомерен, тъй като е малко над предвидения по Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа по чл. 8, ал. 1, т. 3 такъв за представителство по дела по ЗМВР от 750 лева, съответни на 383,47 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,