Определение № 70 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 360/2019 г.

Производството е образувано по жалба на П. С. В. против решение на Висш адвокатски съвет от 30.11.2018 г. по жалба срещу решение №819/16.10.2018 г. на Адвокатски съвет – В.. Подадената жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, прието без да се извърши пълна и всестранна проверка на обстоятелствата по случая, без да е мотивирано и без ВАдС да се произнесе по оплакванията за незаконно процедиране от страна на Адвокатския съвет – В. във връзка с поисканите писмени обяснения от адвокат И. Г.. Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на ВАдС само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол актовете на ВАдС, както следва: решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия, решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България, решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества, решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия. Решенията на ВАдС извън изчерпателно посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с този принцип е регламентираната в чл. 88, ал. 5 от ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдС, а решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебната практика на Върховния касационен съд. Обжалваното в случая решение на ВАдС – касаещо доклад по дисциплинарна преписка, водена срещу други адвокати - не попада в изрично посочените по-горе хипотези, поради което подадената срещу него жалба от адвокат П. С. В., който не установява и правен интерес от обжалването (като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно), се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Предвид изложеното, съставът на ВКС