Определение № 33 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1070/2014 г.

ВКСII търговско отделение25.01.2016 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 37 от 01.09.2015 год., по т.д. №1070/2014 год. на второ търговско отделение на ВКС, както следва: ОСЪЖДА Г. фонд със седалище [населено място] да заплати на Д. Т. С. с ЕГН: допълнително деловодни разноски в размер на сумата 5050.30 лв./ пет хиляди и петдесет лева и тридесет ст./. ОСЪЖДА Г. фонд със седалище [населено място] да заплати на Г. П. Д. на Д. К. Д. допълнително деловодни разноски от по 4363.64 лв./ четири хиляди триста шестдесет и три лева и шестдесет и четири ст./ на всеки един от тях. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв.П. С. П. – САК, в качеството му на процесуален представител по пълномощие на касаторите Д. Т. С., Г. П. Д., Д. К. Д., с която е поискал допълване на постановеното по настоящето дело решение № 37 от 01.09.2015 год., по т.д. №1070/2014 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на последните деловодни разноски, формирани от дължимото адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, съобразено със съотношението на отхвърлена и уважена част на исковете и от ВКС. Ответникът по молбата Г. фонд не е заявил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима, съгласно т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 37 от 01.09.2015 год., по настоящето дело състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил частично въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2271 от 09.12.2013 год., по в.гр.д.№ 3304/ 2013 год., като вместо него е уважил предявените активно субективно съединени искови претенции, основани на чл.288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ/ отм./, присъждайки допълнително на ищците Д. Т. С., Г. П. Д. и Д. К. Д. съответно сумите – 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 825 лв. – обезщетение за имуществени щети на първия и по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на останалите двама, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на настъпилото пътно- транспортно произшествие- 11.08.2008 год.. Произнасяйки се по основателността на подадената общо от ищците Д. Т. С., Г. П. Д. и Д. К. Д. касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от тях деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата следва да бъде уважена при съобразяване съотношението между уважената и отхвърлена част на исковете и присъдените във въззивната инстанция суми деловодни разходи, с оглед заплатеното адвокатско възнаграждение. Не съществува спор в правната доктрина и формираната съдебна практика, че в деловодни разноски по делото, направени от страните по воденето му, освен държавни такси и разходи за производството по чл.71 ГПК, се включват и разноските за правна защита, т.е. и възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. поради това и сключеният договор за адвокатска услуга между страната и адвокат удостоверява, както че разноските са заплатени, или че са били само били договорени, така и техният конкретен размер. Видно от приложените към първоинстанционното дело № 9659/2011 год. на СГС 4 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени между ищците по делото и адв. П. С. / стр.111-114/в случая уговореното от всеки един от ищците, настоящи молители адвокатско възнаграждение е в размер на сумата 10 000 лева и е реално заплатено от съответния доверител. С оглед гореизложеното сумата за направените от ищеца Д. Т. С. деловодни разходи, които му се следват за всички инстанции, с оглед общо уважената част на исковите му претенции за имуществени и неимуществени вреди и присъдените, на осн. чл.78, ал.1 ГПК суми от Софийски апелативен съд, възлиза на 5050.30 лв. За ищците Г. П. Д., Д. К. Д. молбата по чл.248, ал.1 и сл. ГПК се явява основателна за сума от по 4 363.64 лв., направени от всеки един от тях деловодни разноски съобразно уважената част на исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и присъдените от въззивния съд деловодни разходи от по 2000 лв.. По отношение на присъдените на Г. фонд, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК суми, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

8