Определение № 10556 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2026 г.
ВАСТрето отделение23.10.2026 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 8074 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 3049 по описа за 2026 г. на Върховния административен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация със седалище в София, на бул. „Драган Цанков“ № 35 да заплати на С. И. К. с [ЕГН] 442.50 (четиристотин четиридесет и две евро и петдесет цента евро) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба, вх. № 20065/17.07.2026 г. по описа на Върховния административен съд, за допълване на решение № 8074 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 3049 по описа за 2026 г. на Върховния административен съд в частта за разноските, подаденa от С. И. К. с [ЕГН] и с адрес в София, на [улица] в частта за разноските. Искателката сочи, че предвид изхода на спора по адм. д. № 3049/2026 г. на Върховния административен съд и своевременното заявяване на претенцията й за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по това дело, за нея са били налице законовите предпоставки за присъждането му, но съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса. Ответната по искането за допълване страна – Комисия за защита от дискриминация със седалище в София, на бул. „Драган Цанков“ № 35 не изразява становище по него в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема, че искането за допълване на касационния съдебен акт в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно. С решението, чието допълване се иска, по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД/ Комисия/та), е оставено в сила решение № 1440/13.01.2026 г. по адм. д. № 2184/2025 г. на Административен съд – София-град, с което КЗД е осъдена да заплати на С. К. сума в размер на 4090.34 евро (8000.00 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.08.2022 г. до 31.10.2024 г., причинени й от незаконосъобразно бездействие на Председателя на КЗД, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, като искът за неимуществена обезвреда е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 22000.00 лв. С решението на първоинстанционния съд страните са осъдени и за разноски, като ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата 5.11 евро разноски за държавна такса за производството, а ищцата на ответника – 51, 13 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение. Видно от развилото се пред Върховния административен съд съдебно производство, ищцата и ответник по касация, чрез упълномощен процесуален представител, е направила своевременно (преди приключване на устните състезания) искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция в свое становище по касационната жалба от 18.03.2026 г. (л. 26-27 от касационното дело), както и в проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по делото, но е налице пропуск на настоящия състав да се произнесе по същото със съдебния акт, чието допълване се иска. Поради това и с оглед изхода на правния спор в касационното производство, искането за допълване на решението на Върховния административен съд в частта за разноските следва да бъде уважено. Предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, направеното с касационната жалба от ответника по искането за допълване възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е основателно. Налице е основание преди определянето му по реда на чл. 10, ал. 3, изр. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), същото да бъде намалено до минималния размер на адвокатските възнаграждения за административни дела с определен материален интерес, посочен в нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. След изчисляването, Комисия за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати на К. разноски за адвокатско възнаграждение по адм. д. № 3049/2026 г. по описа на Върховния административен съд в размер 442.50 евро, съразмерно с уважената част от иска за неимуществена обезвреда. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия
Цитирани разпоредби
6- чл. 176, ал. 1 АПК
- чл. 176, ал. 2 АПК
- чл. 10, ал. 3
- чл. 176
- чл. 7, ал. 2, т. 3
- чл. 8, ал. 1