Определение № 153 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 109/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК и чл. 250 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от С. И. Н. срещу определение от 18.01.2010 г. по гр. д. № 4421/09 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответника по жалбата Ц. Д. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение от 11.12.2009 г. по гр. д. № 4421/09 г. СГС е оставил в сила решение от 10.02.2009 г. по гр. д. № 14533/08 г. на СРС, с което срещу С. Н. е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗС. На 11.01.2010 г. С. Н. е подала касационна жалба срещу въззивното решение. Подала е и молба за допълване на решението като твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението и за изтекла в нейна полза придобивна давност. С определение от 18.01.2010 г. съдът е оставил молбата без разглеждане, като е приел че по възражението не се дължи отделен диспозитив. Обжалваното определение е законосъобразно. Според чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая касаторът иска въззивният съд да допълни мотивите на решението си, което е недопустимо. Затова жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът