Определение № 502 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 324/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, ЕИК[ЕИК], за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 625/29.01.2026 г. по в.гр.д. № 5954/2023 г. на Софийски градски съд, възз. IV-а състав, в осъдителната част. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, от “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД е подадена редовна касационна жалба (с вх. № 22722/18.02.2026 г.) срещу въззивното решение в осъдителната част – предмет на настоящата молба. Към същата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, пълномощно на процесуалния представител на страната, документ за внесена държавна такса. Предвид липсата на частта от съобщението, в която е посочено кога и на кого са връчени книжата, за преценка спазване на срока по чл. 283 ГПК е от значение депозирането на жалбата на 18.02.2026 г., което е в рамките на едномесечния срок от постановяване на решението – на 29.01.2026 г. Към разглежданата молба е представен от застрахователното дружество документ за внасянето по особената сметка за обезпечения на ВКС на сумата от 11 233,07 евро (равностойност на 21 969,97 лева), съгласно изискването на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпването на същата е удостоверено от счетоводител на ВКС след извършена служебна справка от 18.02.2026 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице в кумулативна даденост визираните в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,