Определение № 2596 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4248/2022 г.

Образувано е по молба на адв. Г. К., пълномощник на Н. Т. Т. – касатор в производството пред ВКС, с която се иска изменение на постановеното определение № 948/03.05.2023 г. по гр. д. № 4248/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските. С последваща молба страната е поискала допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото определение. Сочи се, че в мотивите на определението погрешно е изписан номерът на цитирано от съдебния състав решение на ВКС, като вместо решение № 141/14.07.2016 г., е записано решение № 141/17.07.2016 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С определение № 948/03.05.2023 г. по гр. д. № 4248/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 956/ 07.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 946/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С оглед изхода на спора, жалбоподателят Н. Т. Т. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Х. В. разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. - заплатено от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение. По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК: Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК. Допустимо е и възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на което се основава искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото то касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е по реда на чл. 248 ГПК под формата на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, е основателно. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В случая, адвокатското възнаграждение за предявения иск по чл. 92 ЗЗД, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата в приложимата й редакция (договорът за правна защита и съдействие е от 13.09.2022 г. – л.10), възлиза на сумата 844,82 лв., от които на основание чл. 9, ал. 3 минимално дължимият размер за касационното производство възлиза на сумата 633,62 лева. Претендираните 1 500 лв. разноски за изготвения отговор на касационната жалба значително надвишават посочения по-горе размер. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на съдебния спор, липсата на проведени с участието на страните съдебни заседания, както и заявените с касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване, по които е следвало да се изготви отговор, настоящият състав счита, че присъдените в полза на ответника разноски следва да бъдат намалени до размера на сумата 850 лв. По молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК: Съдът намира, че искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното определение е неоснователно. За да е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната действителна воля на съда и отразената в диспозитива на съдебния акт. Такова несъответствие в случая няма. В диспозитива на определението не е допусната очевидна фактическа грешка (такава не се и твърди от страната), не е налице и разминаване между действителната и обективираната в акта на съда воля. Евентуални грешки при цитирането на съдебна практика в мотивите на определението по чл. 288 ГПК, са без правно значение за производството по чл. 247 ГПК и не представляват основание за отстраняване на очевидна фактическа грешка по посочения ред. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение