Определение № 3440 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на заместник министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, срещу определение № 12980 от 16.12.2025 г. по адм. дело № 11484/2025 г. на Върховния административен съд. С обжалваното определение Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е оставил без разглеждане частната жалба на заместник министъра на околната среда и водите против определение № 11000 от 29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд – София-град и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 АПК. Излага доводи, че в нарушение на чл. 197 АПК и без да обсъди доводите на частния жалбоподател за липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, тричленният състав неправилно и необосновано е приложил ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ВАС и съответно е приел за приложима разпоредбата на чл. 215, т. 4 АПК. Намира, че съдът неправилно е квалифицирал първоначално оспорения акт – писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министъра на околната среда и водите като отказ за разглеждане по същество на заявлението вх. № УО-157/03.10.2022 г. на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД за продължаване срока на разрешение № ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 година. Прави оплаквания, че съдът не е обсъдил наведените възражения, че дружеството не е спазило разпоредбата на § 47, ал. 1 ПЗР на Закона за управление на отпадъците и към датата на подаване на заявлението действието на разрешението вече е прекратено по силата на закона. При тези съображения счита, че административният съд неправилно е разгледал като допустима и основателна жалбата на дружеството и е отменил оспореното писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министъра на околната среда и водите в производство по чл. 197 и сл. АПК и съответно тричленният касационен състав неправилно е оставил без разглеждане частната му жалба срещу определение № 11000 от 29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд – София-град като недопустима на основание чл. 200, ал. 2 АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и се остави без разглеждане първоначалната жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД срещу писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министъра на околната среда и водите и се прекрати производството по делото. Ответникът по частната жалба - „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Правилно тричленният касационен състав е потвърдил като фактически верни и правно издържани изводите на първоинстанционния административен съд относно характера на оспорения административен акт и за приложимия процесуален ред, по който следва да се разгледа жалбата срещу същия. От данните по делото е установено, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД срещу писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министър на околната среда и водите. Както правилно е посочил тричленният състав, видно от съдържанието на обжалвания акт, административният орган е изложил съображения относно срока на действие на разрешение № ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 г. на плоскостта на разпоредбата на § 47, ал. 1 ПЗР на ЗУО във вр. чл. 81, ал. 1 ЗУО и чл. 89, ал. 1 ЗУО, приел е, че т. к. дружеството се е възползвало от разпоредбата на § 47, ал. 2 ПЗР на ЗУО, е следвало да подаде заявление за продължаване срока на действие на разрешението в срок до 30.09.2022 г. Според административния орган този срок не е спазен, заявлението е подадено след законоустановения срок, поради което е приел, че няма основание за неговото разглеждане. Волеизявлението, обективирано в цитираното писмо, административният съд е квалифицирал като отказ на компетентния административен орган да се произнесе с акт по същество по заявлението на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД поради просрочие и е разгледал жалбата срещу същия в производството по чл. 197, ал. 1 АПК. Въз основа на данните по делото е достигнал до извод, че отказът е незаконосъобразен, поради което е отменил същия и върнал административната преписка на заместник министъра на околната среда и водите за разглеждане по същество на заявлението на дружеството. Тричленният касационен състав правилно е приел, че първоинстанционният съд е дал точна правна квалификация на обжалвания административен акт и законосъобразно е разгледал оспорването по реда на чл. 197, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК право да обжалват съдебния акт, с който преписката се връща на административния орган с указания, имат страните в административното производство, но не и административният орган – издател на оспорения акт. При това законово положение и при съобразяване с ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ВАС, касационният състав правилно е приел за процесуално недопустима частната жалба на заместник министъра на околната среда и водите срещу определение № 11000 от 29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд – София-град и е прекратил производството по делото. Неоснователни са доводите в частната жалба срещу прекратителното определение за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изложените съображения за неточна квалификация на правното естество на оспорения първоначално акт са разгледани от тричленния състав, който аргументирано ги е приел за неоснователни. След като административният орган е сезиран с искане за продължаване срока на разрешението по чл. 81, ал. 1 ЗУО от ответното дружество, отговорът, с който отказва да се произнесе по неговата основателност по съображения, че е просрочено, има пряк неблагоприятен ефект в правната сфера на заявителя и несъмнено носи белезите на отказ по смисъла на чл. 197, ал. АПК, в каквото насока са мотивите на тричленния състав. Правната природа на акта определя процесуалния ред, по който следва да бъде разгледано оспорването му от съда. В случая обосновано касационният състав е приел, че административният съд правилно се е произнесъл по законосъобразността на оспорения акт в производството по чл. 197 и сл. АПК. Изтъкнатите от частния жалбоподател възражения във връзка с приложението на § 47, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗУО не обуславят други изводи. Видно от съдържанието на обжалвания първоначално акт, сроковете по § 47, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗУО са коментирани във връзка с срока по чл. 89, ал. 1 ЗУО, който е приет от административния орган за релевантен за подаване на заявлението и пропуснат според него. Предвид изхода на спора пред административния съд, в съответствие с правилото на чл. 200, ал. 2 АПК и ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ВАС, тричленният състав е правилно и обосновано приел, че е сезиран с недопустима жалба, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,