Определение № 4919 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. М. Г. от гр. Етрополе, действащ чрез пълномощник, против Определение №86 от 22.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1385/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № ДН-ОО-11/29.09.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение от длъжност- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-София, Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИААА. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Оспорва изводите на съда относно надлежно уведомяване и връчване на оспорената заповед. Твърди, че не съществува възможност заповедта да му е връчена на 25.11.2025 година, понеже на сочената дата се е намирал в следствен арест, изтърпяващ наложена мярка „задържане под стража“. Желае отмяна на оспореното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба -изпълнителния директор на ИААА, чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против разпореждане, подлежащо на оспорване, което е неблагоприятно за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано със съображения за подаване на жалбата извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 АПК, считано от съобщаването на административния акт. Спорът е налице ли е надлежно съобщаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Г.. За да прекрати производството пред себе си първоинстанционния съд е съобразил отразеното върху акта, че същият е връчен на Г. при условията на чл.44 ГПК- при отбелязване на отказ на лицето да получи препис от заповедта; отказ удостоверен с имената и подписите на двама свидетели, включително и факта, че Г. е запознат със съдържанието на заповедта за уволнение. Отразената дата върху акта е - 25.11.2025 година. Жалбата срещу същия е подадена чрез административния орган на 12.12.2025 година. Ирелевантен за разглежданият спор е мястото на връчване и узнаване за заповедта- следствен арест. В случая – не се твърди пропускане на срока за обжалване поради особени непредвидени обстоятелства, нито се желае възстановяването му, което да обосновава пропускане на преклузивния 14 дневен срок. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение