Определение № 9091 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от сдружение "Движение защита на гражданите и държавата", чрез процесуалния му представител адвокат Добрев, срещу Определение № 20464/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5006/2025 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/. Излагат се твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност, като се претендира отмяната му. Ответникът - Главният секретар на Народното събрание на Република България, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Григорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и отправя искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от сдружение "Движение защита на гражданите и държавата ", срещу писмо № АД-51-539-00-100 от 09.04.2025 г. на главния секретар на НС, в което е обективиран отказ да се предоставят постоянни пропуски до сградите на Народното събрание на представители на сдружението. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството като недопустима, с обжалвания в настоящото производство съдебен акт, първата инстанция приема, че са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на производството по делото. В тази връзка изтъква, че оспореното от жалбоподателя писмо по съществото си представлява изричен отказ на главния секретар на НС за издаване на разрешение за постоянен достъп до сградата на Народното събрание, като този отказ не подлежи на оспорване по реда на АПК, предвид липсата на нормативноустановено право на подателя на искането на достъп до сградата на НС. Съдът е посочил, че в тази връзка не се засяга субективно право, свобода или законен интерес на жалбоподателя, поради което и оспореното от него волеизявление няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. По тези съображения административният съд постановява оспореното определение, с което оставя без разглеждане подадената жалба и прекратява образуваното по нея производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е направеното от касатора възражение, че обжалваният съдебен акт е нищожен, като постановен от компетентен съд. На осн.чл.9, ал.1, т.4 и т.14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Председателят на НС, който представлява институцията, е утвърдил Правилата за пропускателния режим в сградата на Народното събрание. В Правилата е регламентиран режимът на издаване на пропуските в НС и правомощията на главния секретар в тази връзка. Неговите правомощия са уредени и в Правилника за работа на администрацията на Народното събрание – чл.7, ал.1, т.18. С оглед на което съдържащото се в обжалваното писмо волеизявление е направено от валидно оправомощено и компетентно лице. Правилно делото е разгледано от административен съд, а не от Върховен административен съд. Неоснователен е и доводът за недопустимост на обжалваното определение. Недопустим е съдебен акт, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран. В случаят съдът е разгледал жалба от сдружението срещу писмо № АД-51-539-00-100 от 09.04.2025 г. на главния секретар на НС, в което е обективиран отказ да се предоставят постоянни пропуски до сградите на НС на представители на сдружението. Настоящата инстанция не споделя становището на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му като неправилен. С оглед данните по делото, правилно е прието от административния съд, че подадената жалба е недопустима, а оттам и че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Безспорната установеност по делото, че процесното писмо е издадено от главния секретар на НС, който не отговаря на определението, застъпено в пар.1 от ДР на АПК, за административен орган. Съгласно тази разпоредба "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Правомощията на главния секретар на НС във връзка с разрешава издаването на пропуски за достъп до сградите са уредени в нормативни актове, които обаче нямат ранг на закон. Следователно главният секретар на НС не е административен орган и неговите актове не подлежат на обжалване по реда на АПК, нямат характера на индивидуални административни актове, респективно - не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища. По изложените съображения, като не е пристъпил към разглеждане на подадената жалба от сдружение "Движение защита на гражданите и държавата"и на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратил образуваното по нея производство по делото, Административен съд-София град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,