Определение № 170 от 14.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 24493/14.08.2019 г. на К. И. П., И. Н. П. и П. А. Г. за допълване на определението № 119 от 12.07.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответницата М. Х. Н. оспорва молбата. Счита, че не носи отговорност за разноските по делото, тъй като с процесуалното си поведение не е станала причина за ангажиране на разноски от противната страна. Преди постановяване на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е имало противоречива съдебна практика по въпроса какви са правните последици от предявяването на иск срещу починало лице, а и тя не е знаела, че насочва иска си срещу починало лице, въпреки положената грижа при определяне на надлежния ответник. При постановяване на посоченото тълкувателно решение ВКС не е взел отношение по въпроса как може ищецът предварително да се увери, че насочва иска си срещу жив ответник, както и кой следва да носи отговорност за разноските по делото, направени от конституираните наследници на ответника, който не е бил жив към момента на подаване на исковата молба, в случай на прекратяване на производството поради недопустимост на иска срещу тях. В настоящия случай наследниците на починалия ответник са конституирани като страни по делото след направеното уточнение от ищцата /жалбоподател в настоящото производство/, че насочва иска си срещу тях. Съдът не е съобразил, че образува производство по недопустим иск и по тази причина наследниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение по делото, което жалбоподателката счита, че не дължи. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния едномесечен срок, отчитайки датата на подаването й по пощата на 12.08.2019 г. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 119/12.07.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 548 от 26.09.17 г. по ч. гр. д. № 458/2017 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 1694 от 23.06.2017 г. по гр. д. № 2510/16 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено като недопустимо, тъй като първоначално искът е бил предявен срещу ответник, който не е бил жив, а последващото конституиране на наследниците му не създава валидно процесуално правоотношение с тези лица. В посоченото определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав не се е произнесъл по въпроса за разноските на ответниците, поради което този пропуск следва да бъде отстранен в настоящото производство. Видно от данните по делото, И. Н. П. е заплатил адвокатско възнаграждение лично и за майка си К. И. П., в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.10.2017 г., приложен към отговора на частната жалба. В този отговор се съдържа искане за присъждане на разноските, има и приложен списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците /молители в настоящото производство/ се дължат сторените разноски пред ВКС. Неоснователни са доводите на М. Н., че не дължи разноски, тъй като не е станала причина те да бъдат направени. Действително, към момента на подаване на исковата молба, както и към момента на подаване на частната касационна жалба, е имало противоречива съдебна практика по въпроса какви са последиците от предявяване на иск срещу починало лице и може ли процесът да продължи валидно с неговите наследници. Това противоречие е преодоляно с ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което е определило и изхода на частното производство по настоящото дело. Доколкото обаче отговорността за разноски е обективна - определение № 84 от 11.02.2016 г. по ч. т. д. № 3655/2015 г., ВКС, I т. о., определение № 282 от 13.06.2017 г. по ч. т. д. № 913/17 г., ВКС, I т. о., определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/16 г., ВКС, III г. о., то разноски се дължат и в настоящия случай, съобразно изхода на делото. Неоснователно е и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителите. Това възнаграждение е под предвидения минимум по чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има предвид цената на предявения иск за собственост, определена от размера на данъчната оценка – 51 826,50 лв., както и разпоредбите на чл.7, ал.1, т.7, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Тъй като разноски по делото са направени само от двамата молители И. Н. П. и К. И. П., то тяхната молба следва да бъде уважена, а молбата на П. А. Г. да бъде оставена без уважение, тъй като той не е направил разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,