Определение № 2668 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. от Закона за арбитража / предходно заглавие Закон за международния търговски арбитраж, изм. ДВ бр. 63/01.08.2025г./ Предявен е иск от И. Д. И. за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 562/21.05.2009г. по арб. д. № 562/2009г. по описа на арбитър Б. Г.. Ищецът твърди, че е узнал за решението на 12.03.2025г. след като е уведомен за връчено съобщение за наложен запор върху трудовото му възнаграждение с изх. №110443/09.12.2024г. Излага доводи за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като сочи, че е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който той в качеството си на кредитополучател е действал като потребител. С оглед твърденията на ищеца, че не му е връчван препис от арбитражното решение и е научил за него от съобщението за наложен запор по посоченото изпълнително дело, са изискани доказателства по изпълнителното дело, арбитражно дело № 562/2009 г. на арбитър Б. Г. и гр. д. № 275/2010г. на СГС, по което е издаден изпълнителният лист - основание за образуване на изпълнителното дело. С молба вх. № 13739/22.07.2025 г. на арбитър Г., ВКС е уведомен, че арбитражното дело, по което е постановено процесното арбитражно решение, е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му и арбитърът аd hoc не може да представи същото нито в оригинал, нито като препис. С писмо с вх.№13876/24.07.2025г. е постъпил препис от изисканото гр. д. № 275/2010 г. на СГС, в което се намира решение № 562 от 21.05.2009 г. по арб. д. № 562/2009 г. на арбитър Б. Г., с което ищецът И. Д. И. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 5 066,12 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 100 лв. – разноски по арбитражното дело. На лист 10 от делото се съдържа товарителница №1000001021307 на „Еконт Експрес“, видно от която документът е получен от И. на 13.10. в 9,30ч. на адрес в [населено място], кв. П.. С писмо вх. № 14525/04.08.2025 г. на ЧСИ Н. М. е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 37967/10.06.2010г., запорно съобщение от същата дата, и приложен към нея изпълнителен лист по изпълнителното дело. Видно от известието за доставяне поканата, в която е описано задължението спрямо „Профи кредит България“ ЕООД, е връчена чрез ПП Д. на И. на 14.06.2010г., а запорното съобщение - на работодателя - „Ел комерс“ ООД на 16.06.2010г. Видно от приложения в заверен препис изпълнителен лист от 08.02.2010г. са налице плащания и по изпълнителното дело са постъпвали и разпределяни суми в периода от 17.11.2011г. до 15.02.2017г. и впоследствие - след 20.03.2025г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема следното: Настоящият състав, като съобрази така установените факти и обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗА / предходно наименование ЗМТА/, поради което искът е недопустим. По делото е представено доказателство, че изпратеното от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело решение по арб. д. № 562/2009г. на арбитър Б. Г. му е връчено на 13.10.2009г. Следва да се съобрази и представената покана за доброволно изпълнение, връчена на И. на 14.06.2010г., от която той е узнал за постановеното арбитражно решение, като през 2010г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение. Считано от тази дата най-късно е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗА – 29.04.2025 г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение са недопустими. Следва да се изтъкне, че се установява от отбелязванията върху изпълнителния лист извършването на плащания за удовлетворяване на вземането по арбитражното решение в периода 2011 – 2017 г., като това сочи, че ищецът е узнал за арбитражното решение към началото на визирания период. Настоящият състав предвид гореизложеното намира, че искът е заведен извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗА / пром. загл. ЗМТА/, поради което е недопустим. Ищецът е узнал за постановеното срещу него арбитражно решение още през 2009-2010 г. и подадената години по-късно искова молба е недопустима. Горният извод следва и от разпоредбата на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА / обн. ДВ бр. 63/01.08.2025г./, съгласно която искът за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал.1, и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. По изложените съображения производството по исковата молба на И. Д. И. следва да бъде прекратено като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение