Определение от 17.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцисуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуален представител, срещу Решение №5262 от 25.04.2024г., постановено по адм. дело №12/2024г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което по жалба на Инспектората към ВСС е отменено решение по т. 2 от Протокол №44 от проведено на 29.11.2023г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на ВСС, с което е отказано налагането на дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. - прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич по Предложение с вх.рег.№ВСС-5425/11.07.2022 г. на Инспектората към ВСС. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърлянето на подадената от Инспектората към ВСС жалба Ответната страна – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Ответната страна – Р. Д. Ж., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия, за да се произнесе съобрази следното: Пред Съда на Европейския съюз е образувано и висящо производство по съединени дела № C - 313/23, C - 316/23 и C -332/23 по Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което производство СЕС следва да отговори и на отправения преюдициален въпрос: "Следва ли чл.19, §1, ал. 2 от ДФЕС, във връзка с чл.47, §.2 от Хартата на основните права и свободи на Европейския сюъз да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването, държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол?" С оглед предмета на настоящото дело и обусловеността на резултата по него от отговора на посочения по - горе преюдициален въпрос, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия намира, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 от АПК, за спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз в Люксембург. Предвид изложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК