Определение № 1142 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 742/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 5272/19.11.2024 г., постановено по гр. дело № 4118/2024 г. от друг състав ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 260667/01.10.2024г. за отмяна на влязло в сила решение и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение, заявявайки, че е неправилно. Насрещната страна по жалбата - УМБАЛ "Д-р Г. Странски " ЕАД, [населено място], не е подала отговор. Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: С неразгледаната молба за отмяна вх. № 260667/01.10.2024г. молителката е поискала отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение от 2018г., с което предявените от нея искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са били отхвърлени. Обосновала е искането си с твърдения, че насрещната страна е представила по трудовото дело неистински документи, съдържащи невярна и неточна информация, като въз основа на тях било изготвено заключението на вещото лице и на тези документи било основано и самото съдебно решение. Изложила е и пространни оплаквания за неправилност на решението по трудовия спор. Молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за посоченото основание на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, според чиято разпоредба отмяна на влязло в сила решение може да се поиска когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на неин представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. – със споразумение по НПК, или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. ( така мотивите към т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС ). Предвид така поясненото, е явно, че молителката не е обосновала основанието на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото нито е твърдяла извършване на престъпление, нито е посочила как е установено то, а позоваването й на това основание е произволно. По тази причина и тъй като релевираните доводи на молителката съставляват оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е недопустима и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР№ 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде оставена без разглеждане. И в настоящата частна жалба липсват твърдения за постановени присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, респ. такива не се представят, което поставя извън съмнение извода за процесуална недопустимост на молбата за отмяна с вх. № 260667/01.10.2024г. Така мотивиран, настоящият състав следва да потвърди обжалваното определение на друг състав на ВКС и