Определение № 33 от 26.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 333/2013 г.

Производството е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, по повод разпореждане на Софийски районен съд /СРС/, по нахд №23250/2012г., по описа на съда, с което Върховният касационен съд /ВКС/ е сезиран с искане за определяне на подсъдността по делото. Визираният съдебен акт е постановен по жалба от процесуалния представител на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София срещу определение №395 от 12.11.2012г. на Административен съд /АС/ - Сливен, с което е оставено без разглеждане депозираното искане за отмяна на наложената по чл.405, ал.3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ глоба и в съответствие с разпоредбата на чл.405, ал.4 от ЗСВ е указано, че съдебният акт подлежи на обжалване по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Определеният по нахд №23250/2012г. съдия-докладчик, разгледал подадената от Началника на ДНСК- София жалба срещу влязлото в сила решение на Сливенски АС по чл.405, ал.3 от ЗСВ, в разпоредително заседание на 31.01.2013г. и със съображения, индициращи на липса на правомощия за произнасяне по казуса, изпратил същото на ВКС за определяне на компетентния орган, на който делото е подсъдно. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура /ВКС/ формулира позиция за правилност на аргументите на Софийски РС относно приложимите в разисквания случай норми на устройствения закон /ЗСВ/ и на Административно-процесуалния кодекс, респективно на обективираните изводи, че оторизиран да се произнесе по случая е Върховният административен съд /ВАС/. Настоящият състав на ВКС констатира недопустимост на направеното на основание чл.44, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН искане. Буквалното и логическо тълкуване на процесуалноправната норма на чл.44, ал.1 от НПК формира заключение, че задължителна предпоставка за иницииране на производство по чл.44, ал.1 от НПК пред ВКС е съществуващ спор за подсъдност между съдилищата за разглеждане на определено наказателно дело /административно-наказателно дело/. Очертаната конкретика не сочи на наличие на това изискване. Софийски РС, при произволна и неясна интерпретация на относимата правна уредба, е формирал вътрешно убеждение за отсъствие на компетентност за произнасяне по жалбата на Началника на ДНСК, гр.София, прекратил производството по нахд № 23250/2012г. и сезирал ВКС за определяне на оправомощения за разглеждане и решаване на административно-наказателното дело орган, без да спази процедурата, предпоставяща прилагането на чл.44, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН- изпращане на делото на надлежния съд, който единствено е овластен да повдигне препирня за подсъдност, при несъгласие. Мотивиран от изложеното, ВКС намира, че следва да остави искането по чл.44, ал.1 от НПК на РС-София без разглеждане като недопустимо и върне делото на същия съд за съблюдаване на императивно предписаното от закона. Воден от горното, ВКС, трето наказателно отделение,