Определение № 12935 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ЕКО БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД, гр. София /с предходно наименование „Еко БГ - СЖП“ ЕООД/, представлявано от Д. Манджуков и М. Петков, против Определение № 30612/18.09.2025г. по адм. дело № 9695/2025 г. на Административен съд София – град, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 100/29.05.2025г. на министъра на околната среда и водите, и производството по делото е прекратено. В жалбата се поддържа оплакване, че определението е неправилно, тъй като не са налице основания за възобновяването на административното производство. Иска се отмяната му по подробно изложени съображения. Ответникът – министърът на околната среда и водите в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 100/29.05.2025г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение № ОВОС 5-3/2024г. на директора на РИОСВ – Стара Загора за одобряване на ИП „Разполагане на мобилна инсталация за обезвреждане на отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване“ с възложител – жалбоподателя, възобновено е производството, по което е издадено това решение, и преписката е върната на РИОСВ - Стара Загора за изпълнение на указанията в мотивите. За да постанови този резултат, органът е приел, че оспореният пред него акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на Наредба № 4 от 05.04.2013г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. С оспореното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против Решение № 100/29.05.2025г. на министъра на околната среда и водите по съображения, че актът за възобновяване на производството не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 103, ал. 3 и чл. 104 от АПК, според които на обжалване подлежи отказът да се допусне възобновяване /когато производството е инициирано по молба на заинтересованата страна/, респ. издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден такъв. Липсата на издаден нов индивидуален административен акт, респективно на постановен отказ за издаване на акт по инвестиционното предложение обосновава недопустимост на оспорването. Определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Решение № 100/29.05.2025г. на министъра на околната среда и водите не подлежи на съдебно оспорване. Като издаден в производство по възобновяване по чл. 99 и сл. от АПК, с него на основание чл. 103, ал. 4 от АПК е възобновено производството по искането за одобряване на ИП, т.е. с него се поставя началото на административното производство. Правилно съдът го е квалифицирал като акт с характер на волеизявление по хода на производството по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, и намерил, че без да е постановен какъвто и да е акт по същество, актът по чл.99, т.1 от АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с новия административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство по реда на глава пета от кодекса „Издаване на административни актове" - чл. 103, ал. 4 АПК, като аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл. 103 ал.3 от АПК, съгласно която на обжалване по съдебен ред подлежи отказът да бъде възобновено административното производство. В горния смисъл е и постоянната практика на ВАС - виж Определение № 3558 от 22.03.2024г. по адм.д. № 1904/2024 г. по описа на ВАС, Определение № 4848 от 15.04.2021г. по адм.д. № 3899/2021 Г. на ВАС и др., като посоченото от частния жалбоподател определение по адм.д. № 4689/2020г. на ВАС е изолирана съдебна практика. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,