Определение № 209 от 23.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1150/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. Р. Б. - чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 3218 от 12.11.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че претенцията за разноски е заявена своевременно, като с молба от 03.07.2025 г. са представени доказателства за реално извършените разноски, но в определението по чл.288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноските. Поради това се иска допълване на определението чрез присъждане на извършените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лв. Препис от молбата е връчен на насрещната страна „РДС“ ЕООД, която в срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозирала писмено становище чрез процесуалния си пълномощник, съдържащо възражение срещу размера на претендираните разноски. В становището са изложени съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение е изключително завишен и несъобразен с осъществените процесуални действия; че доколкото производството пред касационната инстанция е приключило в стадия на производството по чл.288 ГПК, разноските следва да се присъдят в размер, съответстващ на извършените в това производство процесуални действия, без съобразяване на критериите за определяне на адвокатско възнаграждение за разглеждане на касационната жалба по същество; че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски с оглед съдържанието и обема на предоставената адвокатска защита, е до 1 500 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по настоящото дело определение № 3218 от 12.11.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 10 от 06.02.2025 г. по в. гр. д. № 517/2024 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 176 от 30.08.2024 г. по гр. д. № 149/2023 г. на Окръжен съд - Смолян в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на „РДС“ ООД (понастоящем ЕООД, съгл. данните в Търговския регистър) да заплати на Н. Р. Б. на основание чл.288 вр. чл.286 и чл.294 ТЗ и чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД сумите 226 895.91 лв. - главница по договора за заем от 10.07.2015 г., ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното плащане, и 43 683.38 лв. - натрупана договорна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г. В определението няма произнасяне по отговорността на страните за разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което искането за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателно. Поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване молителката - ищец по отхвърлените искове и ответник по касация, има право на разноски за производството по чл.288 ГПК. В подадения от същата отговор на касационна жалба е формулирано искане за присъждане на разноски, а с молба от 03.07.2025 г., депозирана по делото преди провеждане на закритото съдебно заседание по чл.288 ГПК, са представени доказателства за реално извършени разноски - договор за адвокатска услуга, сключен на 15.05.2025 г. между Н. Р. Б. и адв. Я. М., с който е уговорено заплащане по посочена банкова сметка в „ОББ“ АД на адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лв. за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на „РДС“ ООД, и банково извлечение за детайли на трансакция от 20.06.2025 г., в което е отразено постъпване на сумата 17 000 лв. по посочената в договора банкова сметка на адв. Я. М.. Преценени в съвкупност, посочените доказателства подкрепят твърдението в молбата по чл.248 ГПК за реално извършени от молителката разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба в размер на 17 000 лв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответното дружество е направило възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият състав на Върховния касационен съд намира за частично основателно. От значение за преценката дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по конкретно дело е прекомерно са фактическата и правна сложност на делото, защитаваният материален интерес, обемът и съдържанието на извършените от процесуалния представител - адвокат действия за правна защита и съдействие. В конкретния случай материалният интерес пред касационната инстанция по двата обективно съединени иска е в размер на 226 895.91 лв. и 43 683.38 лв. От фактическа и правна страна делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, включително с оглед поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, произнасянето по които е предпоставило недопускането на въззивното решение до касационно обжалване. Процесуалните действия, извършени от упълномощения от молителката адвокат, се свеждат до изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба, без процесуално представителство в производство по чл.290 ГПК. Отговорът съдържа подробно мотивирано оспорване на предпоставките за допускане на касационно обжалване, с които касаторът „РДС“ ООД е обосновал приложното поле на касационното обжалване по отношение на въззивното решение, и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Съобразявайки изложените обстоятелства и фактът, че производството пред касационната инстанция е приключило в селективния стадий по чл.288 ГПК, съдебният състав намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 17 000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер на сумата 5 400 лв. Посочената сума представлява справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, което се дължи за предоставената квалифицирана адвокатска услуга от процесуалния представител на молителката (ответник по касация) в производството по чл.288 ГПК, и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по реда на чл.248 ГПК в равностойността й от 2 760.98 евро, изчислена при фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро (чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г.). При произнасяне по възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК съдът не съобразява минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени от Висшия съдебен състав с приетата Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр.14 от 2025 г.), съгласно задължителното тълкуване в решение от 25.06.2024 г. по дело С-438/22 г. и формираната в съответствие с него практика на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,