Определение № 446 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на О. с. З. „О. к.” срещу Определение от 22.01.2014 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 16376/2013г. на СГС, с което е отменено Определение от 12.08.2012г. на СРС, 46-ти състав, по гр.д.№11442/2007г. и е постановено връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение въззивният съд е отменил преграждащо хода на делото определение на първата инстанция, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Въззивната инстанция е приела, че СРС се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което е постановил отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В. определение, което е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. С атакуваното определение въззивният съд е уважил подадената частна жалба срещу определението на СРС, с което е прекратено производството и е върнал делото за продължаване и извършване на следващите се съдопроизводствени действия. С оглед на този правен резултат, обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК. То не е преграждащо хода на делото, а е по движението му, поради което самостоятелното му обжалване не е предвидено от законодателя. Преграждащ характер би имал съдебният акт, с който се потвърждава първоинстанционното определение за прекратяване на делото, като се оставя без уважение частната жалба срещу него, какъвто не е настоящият случай. Ето защо, не е налице нито една от предпоставките за допустимост на касационния контрол. Поради изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение