Решение № 54 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 839/2010 г.

Решение № 54 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 839/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. И. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат К. против въззивно решение от 8.03.2010 г. по в. гр. д. № 1517 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 14756 по описа за 2007 г. на Районен съд София в частта, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и частично по т. 3 от КТ и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед за уволнение № РД-22-7/13 от 1.06.2007 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода 5.06.2007 г. - 25.10.2007 г. в размер на 2 041.35 лв., както и е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 изр. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 439 лв. и са присъдени следващите се разноски. Решението е оставено в сила в частта, с която частично са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 55, ал. 1 изр. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя и списък. С определение № 1055 от 29.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените въпроси - за задълженията на въззивния съд при постановени от първата инстанция два противоречиви диспозитива по един иск, предявен на едно правно основание и дали в тази хипотеза/на постановени два противоречиви диспозитива по един иск/-и двата се ползват със сила на присъдено нещо, така че липсата на подадена въззивна жалба да преклудира правото на страната да оспорва констатациите на съда във връзка с неблагоприятния за нея резултат. Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставените въпроси за делегиране от работодателя на дисциплинарната му власт и по-специално за това-дали само работодателя може да е субект на дисциплинарната власт, с какъв акт следва той да делегира правата си по чл. 193 от КТ/ изрична заповед или е достатъчен акт на упълномощаване/, относно момента на възникване на задължението за искане на обяснения, процедурата и нейните последици и 2. за това дали съдът служебно следва да следи за нарушения на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ - и по-специално в случая на т. 4. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторката се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея доводи. Претендира направените разноски. От ответната страна са постъпили писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Първият въпрос- за задълженията на въззивния съд при постановени от първата инстанция два противоречиви диспозитива по един иск - е поставен с оглед следните факти по делото: Ищцата е предявила четири обективно съединени иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1, по чл. 344, ал. 1, т. 2,по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и по чл. 221, ал. 2 от КТ. По първия от така предявените искове/чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ/ - първоинстанционният съд е постановил два противоречиви диспозитива. С единия е отхвърлил иска, считайки за неоснователни наведените основания за допуснати нарушения в процедурата на дисциплинарното уволнение -и по-специално за липса на представителна власт на издалия заповедта, липса на взети по установения ред обяснения по чл. 193 от КТ, липса на мотиви по чл. 195 от КТ и нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. С втория си диспозитив -съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, считайки, че по същество -посочените в заповедта за уволнение нарушения не са били извършени. Срещу така постановения акт-не е подадена въззивна жалба от ищцата /сега-касатор/, тъй като- като краен резултат решението е било благоприятно за нея. Въззивният съд е приел, че решението в частта, в която е постановен отхвърлителен диспозитив е влязло в сила/поради липса на въззивна жалба/ и не е разгледал наведените в исковата молба доводи за незаконност на извършеното уволнение поради неспазена процедура. Разгледал е спора само по същество и преценяйки/противно на първоинстанционния/, че посочените в заповедта за уволнение нарушения са били извършени от ищцата, е обърнал резултата. Изводът на въззивния съд за наличие на сила на присъдено нещо, възпрепятстваща го да се произнесе по направените от ищцата възражения, касаещи допуснати процедурни нарушения при извършване на дисциплинарното уволнение е неправилен. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е един и по него съдът дължи произнасяне с един диспозитив. Предметът на предявения иск е свързан с установяване на незаконност на извършеното уволнение и неговата отмяна. Няма значение-дали основанието за незаконност, въз основа на което съдът се произнася е процесуално или материалноправно. Съдът е длъжен да се произнесе по всички наведени основания, започвайки с преценка за спазване на законовите изисквания, касаещи процедурата, а след това -по същество. Въз основа на приетите от него за установени факти и обстоятелства-съдът може или уважи, или отхвърли предявения иск, като за него не съществува възможност-едновременно и да го уважи и да го отхвърли, както-в случая е направил първоинстанционния съд. Със сила на присъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на конкретно заявеното от ищеца право, което е предмет на делото и на съдебното решение. В случая- районният съд, разглеждайки спора по същество е преценил, че уволнението е незаконно, тъй като посочените в заповедта нарушения не са извършени от ищцата. Затова той, уважавайки иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, не е следвало да постановява и отхвърлителен диспозитив. Въззивният съд - е бил длъжен служебно /без възражение от страните/ да констатира този порок, тъй като той е свързан с допустимостта на постановения акт. Като не е направил това, е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Пред вид липсата на произнасяне от въззивната инстанция по наведените възражения, касаещи процедурата на извършеното дисциплинарно уволнение/досежно липсата на представителна власт на издалия заповедта, липсата на взети по установения ред обяснения по чл. 193 от КТ, липсата на мотиви по чл. 195 от КТ и нарушена предварителна закрила по чл. чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ/ - на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК - делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на спора, включително и с произнасяне по посочените въпроси. Имайки пред вид изложеното - не следва да бъде даван отговор на останалите въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване. На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК - по искането за разноски не следва да се произнася настоящата инстанция, а Софийски градски съд. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение