Определение № 129 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 940/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от ЕТ „Ади - 77- Антоанета Божилова“ гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 260145 от 7.12.2020г. по гр.д.№ 599/2020г. Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против решение № 260043 от 28.08.2020г. по в.гр.д.№ 1641/2020г. на ОС Пловдив и е прекратено производството по делото. Счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по направеното искане. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от „Райфайзенбанк“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т., с който изразява становище за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: С определение № 260043 от 28.08.2020г., постановено по реда на чл.463, вр.чл.278 ГПК, ОС Пловдив е уважил изцяло направеното от ЕТ „Ади - 77- Антоанета Божилова“ гр. Пловдив искане, като е отменил разпределението от 18.06.2020г. на ЧСИ по изп.д.№ 20158210400358 и е върнал същото за извършване на ново разпределение. Настоящият частен жалбоподател ЕТ „Ади - 77- Антоанета Божилова“ [населено място] е подал жалба срещу така постановеното позитивно решение. Със сега обжалваното определение № 260145 от 7.12.2020г. по гр.д.№ 599/2020г. същата е оставена без разглеждане от Пловдивски апелативен съд с аргумента, че е недопустимо самостоятелното обжалване на мотивите. Позовал се е на т.18 от ТР №1/4.01.2001г.по т.д.№ 1/2001г.на ОСГК. Допълнително е посочил, че пред вид конкретиката на случая, правата на страните не са накърнени, доколкото след извършване на новото разпределение, те отново разполагат с възможност за обжалване. В подадената частна жалба, жалбоподателят обоснова правния си интерес с довода, че след връщане на делото, съдебният изпълнител е обвързан с дадените му указания и след като съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения, са налице въпроси, по които съдът не е констатирал нередности и съответно не е дал указания за поправянето им, поради което и същите ще останат неотстранени от съдебния изпълнител. /В частната жалба са посочени шест конкретни въпроса, по които жалбоподателят счита, че съдът не се е произнесъл, твърдейки наличие на „многобройни нарушения на правилата за разпределение, кумулирани в хода изпълнителното дело, което е образувано през 2015г /. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя. Няма надлежно основание, въз основа на което настоящата хипотеза да се счита за изключение от принципната постановка, обоснована в т.18 от ТР №1/4.01.2001г.по т.д.№ 1/2001г.на ОСГК. Разпределението е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои вземания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за това и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. То предполага няколко взискателя в изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението за цялостното удовлетворяване на тези взискатели. Когато съдът констатира, че вземанията, които подлежат на удовлетворение не са конкретизирани /не е ясно кои от тях са погасени и каква е полагащата се част от събраната сума за погасяването им и начинът на формиране на коефициент на „съразмерност“ за разпределение и не ясно по какъв начин - върху каква главница и за какъв период- е формирана лихвата/, в какъвто смисъл са мотивите в конкретния случай, съдът връща делото на съдия изпълнителя за ново разпределение. Доколкото съдът не се произнася като въззивна инстанция, а като контролен орган, той не може сам да извърши съответното изпълнително действие, а връща делото за извършването му от съдебния изпълнител. Последният, в качеството си на орган на държавната власт, овластен от закона да извършва предписаните изпълнителни действия, е длъжен да извърши повторно отмененото действие. Когато страна по изпълнението е подала жалба, която е удовлетворена от съда, тя няма правен интерес да обжалва същото, защото целеният от нея правен резултат е постигнат. Пред вид гореописаната специфика на правомощията на съда в изпълнителното производство, неговите мотиви, за разлика от диспозитива, не са източник на правни последици, поради което не е възможно самостоятелното им обжалване. Ако страната твърди, неправомерност на действията на съдебния изпълнител, тя разполага с възможността да претендира вреди по чл.74 ЗЧСИ. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение