Определение № 10630 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на Б. А. М., подадена чрез адв. И. Георгиева, против разпореждане № 13513 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело № 4975/ 2024г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 213а, ал.2 вр. чл. 215, т.4 АПК се оставя без разглеждане негова касационна жалба вх.№ 9293/14.04.2025г. срещу постановеното по делото решение № 10094/24.03.2025г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради противоречие на материалния закон и Конституцията. Иска се отмяната му. Формулирано е искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на нормата на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, обн. ДВ, бр. 77/2018г. Ответната страна кмет на Столична община, район Люлин не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, съгласно чл. 213а, ал.7 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд, в изпълнение задълженията по чл. 213а, ал.2 АПК, приема подадената касационна жалба за недопустима на основание чл. 215, т.4 АПК като подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон- чл. 46, ал. 5, изр. последно от Закона за общинската собственост, според което решението на административния съд по жалба срещу заповед за прекратяване на наемно правоотношение относно общински имот, е окончателно. Следователно в тази законова разпоредба изрично се посочва, че тези решения на административния съд не подлежат на касационно обжалване. Изключването на касационния контрол е изрично установено със закон, както изисква чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Затова обжалваното разпореждане, с което се оставя без разглеждане касационната жалба срещу решение, постановено по жалба срещу заповед по чл. 46, ал.2 ЗОС, е в съответствие с материалния закон- чл. 215, т.4 АПК. Не се установява несъответствие между чл. 46, ал.3, изр. последно ЗОС, приложим по разглежданото дело, и Конституцията, поради което искането на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,