Определение № 2 от 05.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“ срещу определение № 1909 от 21.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3411/2020 г. на Софийския апелативен съд по чл. 248 ГПК в частта, с която заплатените от тях адвокатски възнаграждения са редуцирани от 300 лв. до минимума от 200 лв. Подадена е и частна жалба от М. С. З. срещу посоченото определение в частта, с която същата, заедно с останалите частни жалбоподатели пред въззивния съд, е осъдена да заплати на Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“ разноски за адвокатски възнаграждения в размер на по 200 лв. Частните жалбоподатели считат определенията за неправилни, поради което искат отмяната им. Ответниците по първите три жалби М. С. З., М. И. З., Е. Д. З.-В., Л. Д. З., Д. В. Б., П. Х. З., Д. И. З., С. И. З., С. С. З., Г. И. З., Х. П. И., М. К. З., Ц. С. П., П. С. З., Б. Д. Т., И. Я. Я., Г. Д. Ш., П. Д. Ш., В. Д. Н., С. А. К. и С. Й. И. са подали писмени отговори, в които са изразили становища за тяхната неоснователност. Ответниците по жалбата на М. С. З. - Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“, считат същата неоснователна. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в определения от съда срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, но разгледани по същество те са неоснователни. С обжалваното определение въззивният съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК определение № 2502 от 10.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3411/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските, като е осъдил М. С. З., М. И. З., Е. Д. З.-В., Л. Д. З., Д. В. Б., П. Х. З., Д. И. З., С. И. З., С. С. З., Г. И. З., Х. П. И., М. К. З., Ц. С. П., П. С. З., Б. Д. Т., И. Я. Я., Г. Д. Ш., П. Д. Ш., В. Д. Н., С. А. К. и С. Й. И. да заплатят на Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“ по 200 лв. адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция, като на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалил заплатените адвокатски възнаграждения от по 300 лв. до минимума от по 200 лв. поради прекомерност. В производството пред Софийския апелативния съд по обжалване на прекратително определение № 371 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 950/2019 г. на Софийския окръжен съд, ответниците Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“, чрез своя процесуален представител адвокат Т. К., са подали отговори на частната жалба на ищците, заедно с които са представени договори за правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 от ГПК, изчерпващи се с разноските за един адвокат в размер на по 300 лв. С оглед на това молбите за допълване на определението от 10.11.2020 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските са приети за основателни. Съдът е намерил за основателно и възражението на ищците за прекомерност на така направените разноски за един адвокат като се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която в производства по частни жалби адвокатското възнаграждение се равнява на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата, т.е. 200 лв. С оглед на това и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът е достигнал до извода, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимума от 200 лв., поради неговата прекомерност. По частната жалба на М. С. З.. От представените пред Софийския апелативен съд доказателства се установява, че Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“ са направили разходи за адвокатска услуга – процесуално представителство и защита по в.ч.гр.д. № 3411/2020г., които са надлежно удостоверени в приложените договори за правна защита и съдействие с посочения предмет, които обективират съглашението и начина на плащане (в брой) на уговореното адвокатско възнаграждение. За да възникне отговорността на насрещната страна (ищцата) за разноски, необходимо и достатъчно е изходът от делото да е благоприятен за претендиращата страна и тя да е понесла съответния разход – в случая да е заплатила адвокатското възнаграждение, което да е удостоверено по надлежния начин (в брой или по банков път). След като в представените договори е вписано плащане в брой, съгласно дадените в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителните разяснения това вписване за извършеното плащане в договора за правна помощ удовлетворява изискването за реалност на разхода и има характера на разписка. С оглед на горното определението в атакуваната му от жалбоподателката част е правилно и следва да бъде потвърдено. По частните жалби на Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“. В депозираните във въззивното производство отговори на частната жалба ответниците Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“ са направили искане да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всеки и са представили доказателства за реално заплащане на възнаграждението. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обвързва минималния размер на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото, като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя от характера и същността на обжалвания съдебен акт. Когато той не засяга съществото на правния спор, а разрешава процесуални въпроси, материалният интерес на обжалващата страна няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер, до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК. В тези случаи, при направен извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да го намали до преценения от него като адекватен на фактическата и правна сложност на делото размер, но не по-малко от размерите, посочени в чл. 11 от същата наредбата. В настоящия случай предмет на обжалване с подадената до Софийския апелативен съд частна жалба е определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено. Повдигнатият пред въззивния съд спор е изцяло процесуален, поради което няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната жалба, да се изчислява на база материалния интерес на обжалващата страна, без да се държи сметка за предмета на производството. Правната защита и съдействие, оказани от пълномощника на Т. В. Т., ЕТ „НВ - Илко Илков“ и ЕТ „Хенц - Христо Николов“, се изчерпват с изготвяне на отговори на частната жалба и тъй като разгледаният от въззивния съд процесуален спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, правилно заплатените от тях адвокатски възнаграждения за производството по ч.гр.д. № 3411/2020 г. на Софийския апелативен съд са редуцирани до предвидения в чл. 11 от посочената наредба минимален размер от 200 лв. съгласно чл.78, ал.5 ГПК. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,