Определение № 126 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4803/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3430/01.07.2021г., подадена от С. В., гражданин на У., приподписана на основание чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. И. К.-Т. от АК-Б., срещу решение № 71, постановено на 18.05.2021г. от Окръжен съд – Бургас, IV въззивен граждански състав по в.гр.д.№428/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба между В. В., гражданин на У., С. В., гражданка на У. и А. Х., гражданка на У., на самостоятелен обект в сгдара, с идентификатор ............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], ап.В, ет.5, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 53.46 кв.м., ведно с прилежащите му изба №14 с площ от 8.70 кв.м. и 5.46 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, при равни квоти: 1/3 идеална част за В. В., 1/3 идеална част за С. В. и 1/3 идеална част за А. Х.. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1.Участието на единия съпруг в сделката за придобиване на имота предпоставка ли е за признаване на неговия принос при придобиването, след като другият съпруг има искане за признаване на частична трансформация. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1* от 20.03.2009г. на ВКС по гр.д.№6237/2007г., V г.о. и решение №1* от 27.10.2008г. на ВКС по гр.д.№3157/2007г., IV г.о. Излага съображения, че имотът е закупен изцяло със средства на С. В., които тя е получила изцяло от своята дъщеря А. Х., като с оглед извършените плащания и въпреки, че В. В. е вписан в окончателния договор като собственик, частите от процесния имот, придобити от съпрузите по време на брака, са изплатени със средства на С. В. и със средства на съпрузите по време на брака. Твърди също така, че семейството се е издържало изцяло с нейни средства, получени от положен труд, както и с помощта на нейната дъщеря, като В. В. от 2010г. е безработен и приходи в семейния бюджет не е реализирал. 2.Правилна ли е преценката на събраните в хода на производството писмени доказателства, по-конкретно представените от ответницата В., установяващи нейния личен принос, т.е. частична трансформация. Излага съображения, че при произнасянето на съдебния акт въззивният съд не е спазил процесуалните правила, като не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на приобщения доказателствен материал, твърденията и възраженията на страните в процеса. Счита, че възприетата фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на производството доказателства и направените въз основа на това правни изводи са необосновани и неправилни. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба В. В., гражданин на У., чрез процесуалния си представител адв.Т. И. П.-П. от АК-Б., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: В. В. е предявил срещу С. В. и А. Х. иск за делба на процесния апартамент, находящ се в [населено място], с твърденията, че имотът е придобит по време на брака му със С. В., както и че в договора като купувачи са посочени и тримата съделители. В писмен отговор съделителите С. В. и А. Х. са оспорили така предявения иск по отношение на квотите в съсобствеността с твърдението, че имотът е закупен изцяло със средства на С. В., които средства тя е получила изцяло и по банков път от своята дъщеря А. Х.. Твърдят, че през 2008г. непълнолетната А. Х. е придобила по наследство недвижимо имущество в У., като през 2010г., действайки чрез своята майка С. В., е продала придобитите по наследство имоти, а получените пари от продажбата на имуществото са постъпили със съгласието на А. изцяло по сметка на нейната майка. Поддържат, че през 2013 С. В. е пренесла средствата в България с намерението А., С. и съпругът ѝ В. да се установят трайно и да заживеят в България, като С. и А. решили да закупят апартамента и за целта да използват парите, които А. е предоставила на своята майка от продажбата на наследството, давайки при това съгласие майка ѝ да я представлява при сделката. Навеждат довод, че с оглед извършените плащания и въпреки обстоятелството, че В. е вписан в окончателния договор като собственик, частите от процесния имот, придобити от съпрузите по време на брака, са изплатени със средства на С. В. и със средства на съпрузите по време на брака. Поддържат също така, че семейството се е издържало изцяло със средства на С., получени от положен труд, както и с помощта на нейната дъщеря, докато В. В. от 2010г. е безработен и приходи в семейния бюджет не е реализирал. Считат, че делбата следва да бъде допусната при квоти 1/3 ид.част за А. Х., 3/6 ид.части за С. В. и 1/6 ид.част за В. В.. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че съделителите В. В. и С. В. са били съпрузи към датата на сделката (28.04.2014г.) – бракът им е сключен на 18.10.2006г. и прекратен с развод на 03.10.2019г. с влязло в сила решение на Тернополския градски районен съд на У.. Прието е за установено, че непосредствено преди сделката съделителят В. В. е изтеглил сумата от 14 951 щатски долара в левова равностойност 21 158.97 лева, а съделителката С. В. в лично качество и като законен представител на дъщеря си А. Х. е превела сумата от 22 000 евро за закупуване на процесния имот, като общо двете суми се равняват на посочената в договора продажна цена от 34 300 евро. По реда на чл. 272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието за установено от фактическа страна, че на 25.04.2014г. е сключен договор за съвместна спестовна сметка „Многофакторен влог“ между „У. Б.“ АД и С. В., като за периода 25.04.2014г. – 01.05.2014г. от С. В. е внесена сумата от 22 000 евро с основание захранване на сметка, а на 28.04.2014г. същата сума от 22 000 евро, с левова равностойност 43 028.26 лева, с вътрешнобанков превод е преведена за покупка на недвижим имот. Установено е също така, че на 25.04.2014г. В. В. е изтеглил от сметката си в „У. Б.“ АД сумата от 14 951 U., с левова равностойност 21 158.97 лева. Посочено е, че е представен документ, наименован договор за дарение, подписан от Л. В. С. от 21.03.2014г., с който дарява на А. О. Х. сумата от 35 000 евро с цел закупуване на недвижим имот в Република България, както и че с решение на Киевския районен съвет, [населено място], от 20.01.2010г., е разрешено на С. В. да сключи договор за покупко-продажба на ап.33 в жилищната сграда №23 на [улица]в [населено място] от името на непълнолетната си дъщеря А. в качеството на продавач и договор за дарение на ап.13 в жилищната сграда №148 на [улица]в [населено място] от името на непълнолетната А. в качеството на дарен. Взето е предвид, че с приложеното разрешение се дава разрешение за такава продажба, но същото не установява, че такава е реализирана, респ. кога е извършена и каква сума е получена при продажбата. Въз основа на така установената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че страните по делото са украински граждани с обичайно местопребиваване на територията на Република България, въззивният съд е приел на първо място, че съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП вр. с Договора между Н. Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ №784/15.04.1975г. на ДС, ДВ.бр.12/1975г., поправен ДВ.бр.17/28.02.2014г., приложим по силата на чл. 12 от Б. споразумение от 08.12.1991г., приложимият закон към имуществените отношения между бившите съпрузи съгласно чл. 23, ал. 1 от договора е Семейния кодекс на Република България. Изложени са съображения, че съобразно чл. 21 СК вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като разпоредбата на чл. 23 СК въвежда изключение от това правило, предвиждайки, че лични са вещните права, придобити пред време на брака с изцяло лично имущество. Посочено е, че е налице оборима презумпция, като всеки от съпрузите може да опровергае съвместния принос в придобиване правото на собственост и да установи влагане на лични средства. Взето е предвид, че в случая съделителката С. В. заявява като насрещно възражение твърдение за личен произход на вложените средства, а именно че същите са придобити от съделителката Х. от продажба на недвижим имот, нейна лична собственост, и дарение на парични средства, които тя е дарила на съделителката В. за закупуване на имота. Прието е, че възражението е неоснователно. Взето е предвид, че договорът за покупко-продажба е сключен на 28.04.2014г. и посочената в него продажна цена е 34 300 евро, като от сметката на В. В. на 25.04.2014г са изтеглени 14 951 щатски долара, а от сметката на С. В. на 28.04.2014г. са преведени 22 000 евро с основание „покупка на недвижим имот“. Като е взето предвид и обстоятелството, че в сделката като купувачи са участвали и двамата съпрузи, че всеки от тях е декларирал, че произходът на средствата, с които е заплатена цената, е личен, както и че С. В. е действала не само лично, но и като пълномощник на А. Х., е прието, че и двамата съпрузи са внесли лични средства, съответстващи на придобитата от тях част от имота – по 1/3 идеална част. Съобразено е също така и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че сумата, посочена в договора за дарение от 21.03.2104г. в полза на А. Х., е била предадена, респ. че същата е послужила за заплащане на цялата цена за закупуване на имота. Като взе предвид така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Както последователно приема ВКС в своята практика, при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК (отм.), съотв. чл.23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност. В този смисъл са становищата, изразени в решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 177 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 4590/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.;решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 168 от 30. 11. 2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, II г.о.; решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение №62 от 08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г. на ВКС, I г.о.; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на ВКС, I г.о.; решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС, II г.о.; решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на ВКС, I г.о. и др. Обстоятелството дали имотът е придобит на името само на единия или и на двамата съпрузи е ирелевантно, доколкото според задължителните указания по приложението на СК, дадени в т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.21, ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл.23, ал.1 и ал.2 СК. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. В този смисъл решение №86/01.07.2015г. по гр.д.№896/2014г. на ВКС, I г.о. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е извършвал преценката дали имотът е придобит и притежаван от двамата съпрузи в режим на СИО или като лично имущество не на основата на обстоятелството, че и двамата съпрузи са участвали при сключването на договора за покупко-продажба, а само и единствено въз основа на данните за произхода на средствата, с които е платена цената. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос. Според трайно установената практика на ВКС при въведено възражение за пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на право на собственост върху недвижим имот по време на брака, законът изисква пълно ( създаващо сигурно убеждение на съда) и пряко (с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот) доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право. Приема се също така, че именно лицето, което е въвело възражението, носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на имота с изцяло лични средства и доказването е и главно, като установената в СК презумпция за съвместен принос е оборима. В този смисъл решение №445/25.06.2010г., гр.д.№479/2009г. на III г.о. на ВКС; решение № 581/ 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/ 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.; решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о.; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на ВКС, I г.о., като се приема, че това разрешение намира приложение и при иска на делба на имущество, придобито в режим на имуществена общност, между бивши съпрузи, когато бракът е прекратен поради развод, а ответникът по иска е направил възражение, че имотът е лична негова собственост поради пълна трансформация. При това съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност (решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение №62/08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г. на ВКС, I г.о.). И както е прието в решение №20 от 26.02.2021г. по гр.д.№1409/2020г. на I г.о. на ВКС, за да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид всички установени по делото факти, които са релевантни за произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване, а обстоятелството кой от двамата съпрузи е осигурявал издръжката на семейството е приел за неотносимо. Всички представени по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд, преценено е кои релевантни за спора факти и обстоятелства тези доказателства установяват, както и какви са правните последици за изхода на спора от осъществяването на тези факти и обстоятелства. Изводът за недоказаност на направеното от съделителката С. В. възражение за трансформация на лично имущество при придобиването е основан на обстоятелството, че по делото не е установено цената да е била платена изцяло с притежавани от нейната дъщеря парични средства, доколкото само част от цената е платена със средства от влога на съделителката, а останалата част – със средства, изтеглени от влога на съделителя В. В.. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен в изложението въпрос. Сочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС съдържат разрешение на поставените въпроси в същия смисъл, както и останалата, посочена по-горе практика на ВКС, поради което тезата, че въззивното решение им противоречи не може да бъде споделена - в решение №1473 от 20.03.2009г. по гр.д.№6237/2007г. на V г.о. на ВКС е прието, че предположението, регламентирано в чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е опровергано от писмените и гласни доказателства, представени от ищеца, т.е. обосновано е становище, че оборването на презумпцията за съвместен принос е допустимо, но може да се приеме за основателно, само когато от представените по делото доказателства се установява влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на собствеността, в какъвто смисъл е и обжалваното по настоящето дело решение. Крайният извод за основателност на иска за трансформация на лично имущество, съдържащ се в решение №1052 от 27.10.2008г. по гр.д.№3157/2007г. на IV г.о. на ВКС пък е основан на обстоятелството, че имотът, който е бил продаден преди придобиване правото на собственост върху процесния, е лична собственост на ищцата, като между страните не съществува спор, че именно средствата от неговата продажба са били вложени при придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По настоящето дело именно по въпроса за произхода на средствата, с които е платена цената на делбения имот е спорен между страните, поради което разрешението, съдържащо се в решение №1052 от 27.10.2008г. по гр.д.№3157/2007г. на IV г.о. на ВКС не може да намери приложение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение