Определение № 2652 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото Н. Н. Ч. срещу определение № 303/10.07.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2023 г. на Бургаския апелативен съд (БАС). С обжалваното определение, по реда на чл. 248 от ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело въззивно решение № 60/17.05.2023 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника ЗД „Бул инс“ АД допълнително разноски пред въззивната инстация от още 2 025 лв. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че въззивната жалба на ищеца била частично уважена, както и че осъществената от пълномощника на ответника защита се изразявала в явяване в съдебно заседание, поради което следвало да се приеме, че делото е фактически и правно несложно, за да се определи адвокатското възнаграждение в пълния му размер, съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. Насрещната страна – ответното ЗД „Бул инс“ АД не е подало отговор на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Постановеното по делото първоинстанционно решение е било обжалвано с въззивна жалба само от жалбоподателя-ищец – в частта, с която осъдителният му иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. С въззивното решение БАС е потвърдил първоинстанционното решение, поради което твърдението в частната жалба, че въззивната жалба на ищеца била частично уважена, е невярно. Невярно е и твърдението на жалбоподателя-ищец, че осъществената от пълномощника на ответника защита се изразявала само в явяване в съдебното заседание на въззивната инстанция, тъй като видно от данните по делото адвокатът-пълномощник на ответното дружество е подал и отговор на въззивната жалба, в който е изложил подробни съображения относно справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди и относно размера на съпричиняването на същите. С въззивното решение жалбоподателя-ищец е осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер 8 349 лв. с ДДС. В мотивите към решението си апелативният съд е установил, че такива разноски за възнаграждение на адвокат са заплатени в размер 10 374 лв., но е намерил за основателно възражението на жалбоподателя-ищец за прекомерност и е редуцирал тези разноски до присъдения размер от 8 349 лв., като е приел, че това е минималният размер с ДДС по Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. За да уважи молбата по чл. 248 от ГПК на ответното дружество с обжалваното определение, апелативният е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, изчислен върху обжалваемия интерес от 110 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 9 050 лв. Съдът е съобразил още, че упълномощеният адвокат е регистриран по ДДС, предвид което е приел, че след начисляване на ДДС, възнаграждението придобива размера от 10 860 лв. По тези съображения БАС е приел, че в полза на ответника следва да се присъдят реално сторените от него разноски в размер 10 374 лв., поради което жалбоподателят-ищец следва да доплати присъдените с определението 2 025 лв. Видно от гореизложеното, апелативният съд – включително с обжалваното определение, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменил въззивното решение в частта за разноските, като краен резултат е присъдил в полза на ответника, реално заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които обаче са под минималния размер, определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ и на § 2а от ДР на същата наредба. По този начин изцяло е съобразена и разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от ГПК – с оглед направеното от жалбоподателя-ишец възражение за намаляване на тези разноски поради прекомерност – дори да се приеме, че фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция е минимална, като според настоящия съдебен състав тя е значително по-голяма. В заключение, обжалваното определение е правилно, като при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че то е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение