Определение № 11629 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във връзка с чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. С. И., чрез пълномощника адв. К. Димитров срещу определение № 6518 от 17.06.2025 г. по адм. д. № 9289/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 4174/17.03.2025 г. за допълване на решение № 989/07.02.2025 г. по адм. д. № 9289/2024 г. по описа на ВАС, в частта за разноските. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Иска се отмяната му и уважаване на молбата за допълване на горепосоченото решение в частта за разноските. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, изрично предвижда, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Имат се предвид случаите, в които съдът се произнася по съществото на искането, а не тези, при които искането се оставя без разглеждане като недопустимо. Разпоредбата е ясна, не подлежи на разширително тълкуване и следва да се прилага stricto senso, поради което не може да служи за мотивиране на окончателност на определението, в случаите, когато съдът е оставил без разглеждане искането за допълване на решението в частта за разноските. (В този смисъл определение № 13328/09.12.2024 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело № 11023/2024 г., определение № 1387/14.02.2025 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело № 10212/2024 г. и др.). Предвид изложеното и по силата на общото правило на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, обжалваното определение подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 6335 от 19.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1665 по описа за 2023 г. на Административен съд – Варна, е отхвърлена жалбата на В. С. И. срещу Решение № 03/312/02781/3/01/04/02 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Това решение е отменено с решение № 989/07.02.2025 г. по адм. д. № 9289/2024 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение и е постановено решение по същество на спора, с което е отменено оспореното решение за налагане на финансова корекция. Със същото решение съдът се е произнесъл по искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски и е осъдил ответникът да заплати разноски в размер на 1700лв – платена държавна такса за касационното производство. На 17.03.2025 г. адв. Димитров е подал молба за допълване на решение № 989/07.02.2025 г. по адм. д. № 9289/2024 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, в частта за разноските. Искането е за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е направено искане за присъждане на сторените разноски в първоинстанционното производство. С обжалваното в настоящото производство определение, в производство по чл. 248 от ГПК, тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане искането на адв. Димитров за изменение на решение № 989/07.02.2025 г. по адм. д. № 9289/2024 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, като просрочена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението, чието изменение се иска е постановено на 07.02.2025 г., а молбата на адв. Димитров е подадена по имейл на 17.03.2025 г., след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от АПК /идентична по съдържание с приложимата към момента на постановяване на оспореното определение чл. 248, ал. 1 от ГПК/, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решение № 989 е постановено на 07.02.2025 г. и като необжалваемо е влязло в сила на същата дата. С оглед на това и в съответствие с чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК срокът, в който може да се поиска допълване на решението в частта за разноските е едномесечен и е изтекъл на 07.03.2025 г. (петък - присъствен ден). Искането за изменение на решението е подадено на електронна поща и е постъпило в електронната база на Върховния административен съд на 17.03.2025 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Подаването на искането след срока е процесуална пречка за неговото разглеждане, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство, както в случая е процедирано от тричленния съъстав на ВАС. Изложените в частната жалба твърдения, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок на 12.02.2025 г. е недоказано. На основание чл.144 АПК вр. чл.127 ГПК /субсидиарно приложими по силата на чл. 236 АПК вр. с чл. 228 АПК/ жалбоподателят следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, което в случая не е сторено. Частният жалбоподател не е представил доказателства, с които да удостовери, че на сочената дата от неговата електронна поща е изпратено съобщение на Върховния административен съд. По тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което определението следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия