Решение № 3027 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ /ИА „ИЕУ“/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Велкова, срещу Решение № 4824 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 627/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена заповед № ИА-ЧР-201 от 07.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „ИЕУ“ и е осъдена агенцията да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително и относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – Ц. Т. М., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Патриков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ц. М. против заповед № ИА-ЧР-201 от 07.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИАИЕУ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „началник“ на отдел „Човешки ресурси“ в Дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ при ИА „ИЕУ“, считано от 07.05.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта и административно-производствените правила, същата е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, че в изпълнение на т. IV от заповед № МЕУ-6338/ 02.05.2025г. на министъра на електронното управление и на основание приетото с §2 от ПЗР на Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 26/09.04.2025г. изменение на Устройствения правилник /УП/ на ИА „ИЕУ“, с което е намалена числеността на персонала на общата администрация от 37 щатни бройки на 15 щатни бройки, но без да отпада която и да е дейност от изчерпателно изброените в чл. 12, ал. 1 от УП на ИА „ИЕУ“, е одобрено ново длъжностно разписание на агенцията, считано от 07.05.2025г., съгласно което е закрит отдел „Човешки ресурси“ и съответно длъжността началник на отдел вече не съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание, но не е определено друго звено от общата администрация, което да поеме осъществяването на функциите по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията /ЗА/, доколкото тази дейност ще се осъществява от Министерство на електронното управление /МЕУ/ като споделена услуга. Въз основа на това и на анализ на приложимата нормативна уредба съдът е обосновал извод, че новото длъжностно разписание, утвърдено със заповед № ИА ИЕУ-2665/ 07.05.2025г. на изпълнителния директор на ИА „ИЕУ“ противоречи на чл. 7 от ЗА и е в нарушение на принципите за законност, предвидимост и на стабилитет на държавната служба, тъй като е недопустимо с цел постигане численост на персонала от 15 щата да се отнемат основни функции на общата администрация, регламентирани в закона, поради и което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е незаконосъобразно. Според съда, ако се приеме обаче, че чл. 7 от ЗА е спазен и чл. 12, ал. 2 от УП на ИА „ИЕУ“ не му противоречи, то тогава съответното му тълкуване с оглед предмета на споделените услуги изисква да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 87а от ЗДСл. При тази хипотеза съдът приема, че несъмнено длъжността, заемана от жалбоподателката, е престанала да съществува, но това е резултат от извършена промяна в структурата на администрацията на ИАИЕУ, чрез закриване на обособено звено от общата администрация по чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗА и неговата дейност е преминала към аналогично звено в МЕУ, поради и което не е възможно да се обоснове извод за осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Според съда в този случай се касае за преобразуване – промяна в структурата на администрацията, чрез закриване на обособено звено, което попада под хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и съответно за органа по назначаването възниква задължението да приложи чл. 87а от ЗДСл и да запази служебното правоотношение като преназначи служителя в администрацията на МЕУ или на друга длъжност в същата администрация на основание чл. 82 от ЗДСл. Решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, както и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Неправилен обаче е решаващият извод на съда, че оспорената заповед е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че жалбоподателка Ц. М. – ответник в настоящото производство, е заемала длъжността „началник на отдел“ в отдел „Човешки ресурси“ към дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ в ИА „ИЕУ“, и съгласно длъжностното и поименно разписание в сила до 06.05.2025 г. в дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ има 5 отдела, в това число и отдел „Човешки ресурси“, в който има 6 щатни бройки, от които една бройка за длъжността „началник отдел“, четири бройки за длъжността „главен експерт“ и една бройка за длъжността „главен инспектор“, от които две бройки „главен експерт“ са вакантни. Съгласно ново длъжностното разписание в сила от 07.05.2025 г. и утвърдено със заповед № ИАИЕУ-2665/07.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „ИЕУ“, дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ се състои вече от два отдела, като отдел „Човешки ресурси“ е закрит. По делото се установява още, че изменението на длъжностното разписание е направено въз основа на ПМС № 26 от 9.04.2025 г. за приемане на УП на МЕУ, с което са приети и изменения и допълнения на УП на ИА „ИЕУ“, като съгласно § 2, ал. 2 от постановлението дейностите, свързани с текущо счетоводно отчитане, управление цикъла на обществените поръчки, административно обслужване и управление на човешките ресурси, се осъществяват от Министерството на електронното управление като споделени услуги, а редът и начинът на изпълнение на дейностите като споделени услуги се определят със заповед на министъра на електронното управление /чл. 12, ал. 2 от УП на ИА „ИЕУ“/. С приложената по делото заповед № МЕУ-6338/02.05.2025 г. на министъра на електронното управление е наредено, считано от 02.05.2025 г. дирекция „Управление на човешките ресурси и собствеността“ в МЕУ да изпълнява споделени услуги по отношение на ИА „ИЕУ“, като споделените услуги включват всички дейности касаещи управлението на човешките ресурси, както и в срок до 07.05.2025 г. да се изготви и утвърди длъжностно разписание на изпълнителната агенция. Същевременно в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от УП на МЕУ, приет с ПМС № 26/09.04.2025 г., е предвидено, че Дирекция „Управление на човешките ресурси и собствеността“ изпълнява дейности по т. 1 – т. 8 по отношение на администрацията на второстепенния разпоредител с бюджет по бюджета на МЕУ, както и в чл. 34, ал. 4 от УП на МЕУ е регламентирано, че споделени услуги са тези, при които МЕУ предоставя на администрацията на второстепенния разпоредител с бюджет по бюджета на МЕУ услуги, свързани с общите административни дейности, каквито безспорно са тези по управление на човешките ресурси. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед заеманата от жалбоподателката длъжност „началник на отдел“ – отдел „Човешки ресурси“, в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. В тази връзка правилно административният съд приема, че в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Изборът на органа по назначаването не подлежи на проверка от съда, който упражнява контрол единствено за наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като определящото в случая е обективното наличие на извършена промяна в утвърдено длъжностно разписанието. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 7.05.2025 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение със служителя Ц. М. в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед на това в случая безспорно се установява по делото, че е налице реално съкращаване на длъжността „началник на отдел "Човешки ресурси““ в дирекция „„Административно-правно и финансово обслужване“, което от своя страна обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, обратно на приетото от административния съд. В тази връзка неправилно съдът приема, че прекратяването на служебното правоотношение е незаконосъобразно, тъй като утвърденото ново длъжностно разписание противоречи на нормативната уредба, съдържаща материално-правни норми, ограничаващи оперативната самостоятелност на органа по назначаване, в частност наличие на несъответствие на разпоредби на УП на ИА „ИЕУ“ и на УП на МЕУ с разпоредбата на чл. 7 от ЗА. Действително преценката по целесъобразност на органа по назначаването как да организира дейността на администрацията с цел оптимизиране на работата, следва да бъде при спазване на нормативните изисквания. В случая обаче, обратно на приетото от първоинстанционния съд, утвърденото ново длъжностно разписание и упражнената чрез него оперативна самостоятелност на органа по назначаването, е съобразено изцяло с изменения УП на ИА „ИЕУ“ и нов УП на МЕУ, които се приемат с постановление на Министерския съвет и императивно уреждат числеността на съответните звена в тази администрация. По отношение на установеното от съда противоречие на тези устройствените правилници с разпоредбата на чл. 7 от ЗА следва да се има предвид, че съдът засяга въпрос извън предметния обхват на спора, неподлежащ нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол в настоящото производство. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителката. Настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на съда за приложимост в конкретния случай на хипотезата на чл. 87а от ЗДСл, във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Съгласно чл. 87а от ЗДСл при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява, като тази забраната има отношение към нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Целта на тази забрана е запазване нормалното функциониране на администрацията, в смисъла на това понятие, дефиниран в чл. 36 от ЗА, при промяна на организационната й форма. Под „администрация“ обаче по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл следва да се разбира администрацията на ИА „ИЕУ“ като цяло, а не отделно нейно структурна звено, каквото в случая се явява отдел „Човешки ресурси“ от дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“. Поради и това когато обаче е налице промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането ѝ посредством откриване и закриване на отделни структурни звена, увеличаване или намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87а ЗДСл е неприложима и при изготвяне на новото щатно разписание, органът по назначаване не е длъжен да се съобрази с тази норма. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на ИА „ИЕУ“. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде определено в размер на 190 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,