Определение № 5833 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5066/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. С. Ш. от гр. Хасково, подадена чрез процесуалния му представител адв. Вескова, против определение № 1440 от 09.04.2026 г. по адм. дело № 1893/2025 г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу бездействие на кмета на Община Хасково да изпълни принудително своя заповед № 1068/23.06.2021 г. за премахване на незаконни строежи „Масивна ограда“ и „Пристройка към лятна кухня“, находящи се на южната имотна граница в УПИ II – 105, кв. 6 по плана на [населено място], Община Хасково, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на Община Хасково, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Хасково е приел, че предмет на оспорване е бездействие на административен орган по чл. 294 от АПК и жалбата срещу него се явява недопустима, тъй като жалбоподателят няма правен интерес да оспорва бездействието на органа по изпълнението. Прието е от съда, че в разглежданата хипотеза жалбоподателят няма качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274 от АПК, поради което не може да иска осъществяване на задълженията на органа по изпълнението, както и това, че е подавал молби до кмета на общината, целящи иницииране на изпълнително производство за премахване на незаконния строеж, не го прави страна в изпълнителното производство, не му дава право да търси изпълнение и съответно да обжалва бездействие на органа по изпълнението. Според съда жалбоподателят не попада и в кръга на "третите лица" по смисъла на чл. 295 от АПК, поради което негови права и интереси не са засегнати и същият няма правен интерес от оспорването. Съдът е обосновал и извод, че дори да се приеме, че е налице смущаване на спокойното упражняване на правото на собственост в следствие на незаконния строеж, то вредите се дължат не на поведението на органа по изпълнението, а на извършеното от съседа и защитата на увредените права следва да намерят своята защита в един граждански процес. Така постановеното определение е правилно. Пред Административен съд – Хасково е оспорено бездействието на кмета на Община Хасково по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед № 1068/23.06.2021 г. на кмета на Община Хасково. С цитираната заповед е наредено на Ю. Р., в качеството му на собственик, да премахне незаконни строежи „Масивна ограда“ и „Пристройка към лятна кухня“, находящи се на южната имотна граница в УПИ II – 105, кв. 6 по плана на [населено място]. Видно от приложена по делото административна преписка в конкретния случай от страна на ответника са предприети действията по принудително изпълнение на влязлото в сила изпълнително основание - заповед № 1068/23.06.2021 г. на кмета на Община Хасково. Не е спорно по делото също така обстоятелството, че жалбоподателят А. Ш. е лицето, подало жалба срещу процесните незаконни строежи, както и че същото е собственик на УПИ III – 104, кв. 6 по плана на [населено място], съседен на УПИ II – 105, кв. 6. При така установеното по делото правилно първоинстанционният съд е определил характера на търсената защита като такава по специалния ред на чл. 294 и сл. от АПК – оспорване на бездействие на кмета на Община Хасково да изпълни принудително влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж в пълен обем. Правилен е и решаващият извод на съда за недопустимост на жалбата, поради липсата на легитимация на жалбоподателя да оспори бездействие на органа по изпълнението по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Изрично в разпоредбата на чл. 295 от АПК е регламентирано, че право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. В съответствие с цитираната разпоредба правилно административният съд е приел, че в процесния случай жалбоподателят няма качеството на страна в изпълнителното производство по смисъла на чл. 274 от АПК, доколкото по делото безспорно се установява, че същият нито е адресат на изпълнителното основание, нито в някакво качество е посочен в това основание, нито е длъжник в изпълнителното производство. Дори и да е лице, собственик на имот, в който попада част от незаконния строеж, предмет на влязлата в сила заповед по чл. 225а от ЗУТ, каквито твърдения се излагат в частната жалба, както и подател на молби, целящи иницииране и провеждане на изпълнителното производство за премахване на този строеж в цялост, то и тези обстоятелства не могат да предадат на частния жалбоподател качеството на страна в това производство в съответствие с чл. 274 от АПК. Както и правилно е приел първоинстанционният съд, жалбоподателят не попада и в кръга на третите заинтересовани лица по смисъла на чл. 295 от АПК, тъй като не се засягат негови права, свободи или законни интереси от изпълнението на заповедта за премахване на незаконните строежи, като същият единствено претендира неблагоприятни последици за друго лице – адресат на задължението и длъжник в изпълнителното производство. Обстоятелството, че жалбоподателят е подател на сигнала срещу незаконните строежи, инициирал производството по издаване на процесното изпълнително основание, не му придава също така качеството на трето лице, имащо право на жалба по чл. 295 от АПК. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,