Определение № 3681 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3152/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от министъра околната среда и водите, чрез процесуален представител, против Определение № 2030/20.02.2026г., постановено по адм.дело № 365/2026г. на Административен съд(АС)-Пловдив, с което по искане на „Екоривейс ойл“ ЕАД, ЕИК200925275, седалище гр.Пловдив, е спряно допуснатото на основание чл.93 ал.2 от Закон за управление на отпадъците(ЗУО) предварително изпълнение на Решение №Ооп-ОМ-4-04/04.02.2026г. на Министър на околната среда и водите(МОСВ). В частната жалба са изложени оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се незаконосъобразна правна преценка на критериите по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК. Направено е искане за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - „Екоривейс ойл“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й и за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 166, ал.3 АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е образувано съдебно производство по подадена допустима жалба от „Екоривейс ойл“ ЕАД против Решение № Ооп-ОМ-4-04/04.02.2026 г. на Министър на околната среда и водите, с което на основание чл. 91, ал.1 т. 4 от Закона за управление на отпадъците, е отнето Решение №Ооп-ОМ-4-00 от 05.03.2013г. на Министър на околната среда и водите за разрешаване на дейности по чл.14 ал.1 и чл.15 от ЗУО и чл.8 от Наредба за отработените масла и отпадъчни нефтопродукти като организация по събиране и оползотворяване на обработени масла(НОМОН), със срок на действие до 31.12.2027г. и неразделна част от същото са Решение №Ооп-ОМ-4-01/23.01.2018г, Решение №Ооп-ОМ-4-12 от 24.06.2022г.и Решение №Ооп-ОМ-4-3 от 17.11.2022г на Министъра на околната среда и водите. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 93, ал. 2 от ЗУО предварително изпълнение на издаденият акт. С решение №Ооп-ОМ-4-00 от 05.03.2013г. на министъра на околната среда и водите, на „Екоривейс ойл“ АД (впоследствие променено на ЕАД) е разрешено да извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла, за срок до 05.03.2018г., впоследствие удължен до 31.12.2027г. Извършена е проверка, приключила с доклад до Министъра на ОСВ изх.№95-00-3328/04.08.2025г., в т.4 от който е обследвано състоянието на „Екоривейс ойл“ ЕАД и е направено предложение да се започне процедура по чл.91 ал.1 т.4 ЗУО за отнемане на издаденото разрешение, поради неизвършване на дейност от нея в продължение на една година: за 2024г дружеството не е изпълнявало заложените цели в одобрената от министъра на ОСВ програма за обработени масла с период на действие 2023г -2027г. С оспореното определение първоинстанционният съд е уважил искането за спиране. За да постанови акта си, съдът е приел, че са налице изискуемите от закона материалноправни предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административния акт. Приел е за установено, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на „Екоривейс ойл“ ЕАД значителни и трудно поправими вреди, които са несъразмерни с целените от административния орган чрез издаването на административния акт правни последици. В конкретния случай, презюмирания от законодателя обществен/държавен интерес не би бил накърнен в степен, съпоставима с евентуалните вреди за дружеството, които биха настъпили от спиране на основната му дейност с издаване на процесното решение. Направен е извод, след анализа на представените доказателства – сключени договори за поставени съдове за разделно събиране на масла с 9 общини - Садово, Първомай, Котел, Каварна, Брацигово, Ракитово, Септември, Пещера и Лесичово и автосервизни предприятия, че при неизпълнението им дружеството ще претърпи значителни имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. Отчетени са нови обстоятелства съобразно изискването на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, които не са били съобразени при издаване на административният акт- договор от 15.01.2025г. с „АСК-БУЛ“ ЕООД за възлагане и изпълнение на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и оползотворяване на обработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Отчетена е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, като в заключение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато предварително изпълнение по силата на изрична разпоредба- чл. 93, ал. 2 от приложимия специален закон-ЗУО, наличието на ценност от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК е презюмирано. Защитата по чл. 166 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес- "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което е адресат на оспорения пред съда акт. Следва да се отбележи, че изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК е не за доказване на конкретни значителни или трудно поправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз - "ако то би могло да причини". Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно и да е резултат нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на процесното решение, които не са могли да бъдат известни при постановяването му. Дължима е преценка за пропорционалност/съразмерност на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение спрямо конкретиката на случая. Следва да се има предвид, че целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, съгласно който "административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава". В конкретния случай предварителното изпълнение е насочено към отнемане на разрешението, дадено на «Екоривейс ойл» ЕАД, с което на практика ще бъде преустановена неговата дейност. Вярно е, че оспореният пред първоинстанционния съд акт касае неизпълнение на разрешената дейност през 2024г., но видно от представените писмени доказателства през 2025 г. дружеството е изпълнявало разрешената му дейност. Дружеството се е позовало на нови обстоятелства съобразно изискването на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, които не са били съобразени при издаване на административният акт. Представен е договор от 15.01.2025г. с „АСК-БУЛ“ ЕООД за възлагане и изпълнение на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и оползотворяване на обработени масла и отпадъчни нефтопродукти, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при преценка на законовите предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Не е спорно, че са сключени договори за поставени съдове за разделно събиране на масла с 9 общини и автосервизни предприятия като обоснован е изводът, че при неизпълнението им дружеството ще претърпи значителни имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. Също така, в административната преписка е наличен Доклад за договорени процедури от регистриран одитор от 22.03.2025г., в който е посочено, че организацията администрира и поддържа система за извършване на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и оползотворяване на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с посочените 9 общини. Споделим е извода на съда, че при спиране на дейността на процесната организация по оползотворяване, това действително ще доведе до трудно поправими вреди за нея и общините като нейни съконтрахенти, защото тя ще бъде в невъзможност да изпълнява договорните си задължения, като ще претърпи преки загуби. В случая, с оглед представените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени доказателства, се доказва именно такава значителна или трудно поправима потенциална вреда. Допускането на предварителното изпълнение на решението би рефлектирало и негативно върху обществения интерес, тъй като при евентуална отмяна на същото, би се стигнало до затруднение на посочените общини да се справят с оползотворяването на отпадъците-отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, което пък би било в противоречие с целите на ЗУО. Принудителното изпълнение в случая няма да защити държавните интереси от вредно въздействие, каквито са целите на това изпълнение, а напротив "би могло да причини" значителни вреди на дружеството, което осъществява своята търговска дейност по силата на разрешителното, което е отнето с оспорения административен акт. В тази връзка следва да се посочи, че продължаването на дейността на дружеството до окончателното произнасяне по спора не би застрашило живота и здравето на хората, нито би довело до необратими последици за околната среда. Правилно съдът е обосновал извод, че допуснатото предварително изпълнение нарушава изискването за пропорционалност и съразмерност, поради което е допуснал спиране на предварителното изпълнение на оспореното пред съда Решение № Ооп-ОМ-4-04/04.02.2026 г. на Министър ОСВ. Засилената защита на обществения интерес, предвид особеностите на конкретния случай, не налага непременно оспорения административен акт да бъде изпълнен в краткосрочен план преди съдът да се е произнесъл по неговата законосъобразност. Следва да се посочи, че в по-голямата си част, аргументите в частната жалба касаят доводи по същество относно оспорената законосъобразност на Решение № Ооп-ОМ-4-04/04.02.2026 г. на Министър ОСВ. По изложените съображения следва да се приеме, че първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно е уважил искането за спиране, като е обсъдил всички относими доводи. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение