Решение № 291 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2010 г.

Решение № 291 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Салар Занженхе (SALAR ZANGENHE) срещу решение № 94 от 16.03.2010 г., постановено по адм. д. № 66/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, кат постановено при наличие на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Салар Занженхе, гражданин на Иран срещу Заповед № ОЧ-11/02.02.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 1.02.2010 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението - предмет на касационен контрол, е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 596/02.02.2010 г. на началник ГПУ - Ново село безспорно е установено, че на 1.02.2010 г. около 23.15 ч. на 700 м. от 321-ва гранична пирамида (сектор "С" от българо-гръцката граница) ГПН "МПТВН" е задържала 6-ма чужденци, пресекли линията на държавната граница. Съгласно заявените пред преводач на персийски език персонализиращи данни, един от тях е бил касаторът Салар Занженхе (SALAR ZANGENHE), роден на 11.09.1991 г. в Иран. Лицата са били без документи за самоличност, заявили са, че крайната им цел е Англия (Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия) и не са изявили желание да получат статут на бежанци в Република България. Съставлявайки официален свидетелстващ документ, посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. Непредоставянето му на чужденеца не съставлява нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото съдържанието на предложението е инкорпорирано в обстоятелствената част на акта, същото е приложено към административната преписка и е било на разположение на страните по делото. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта и ако последният е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. След като в оспорената заповед издателят изрично се е позовавал на предложение № 596/02.02.2010 г. на началника на ГПУ - Ново село, актът за прилагане на ПАМ отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. Преминаването на държавната граница (легално определена в § 1 от ДР на ППЗМВР), се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места за упражняване на предписания от закона контрол. Новелата на чл. 17 ЗЧРБ установява задължение за чужденците да влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за ГКПП (Приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г., Обн., ДВ, бр. 54/31.05.2002 г.). При преминаване през ГКПП, физическите лица заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната. Съгласно приложимата към конкретния казус норма на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на цитираната хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В контекста на нормативното предписание при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и точното правно основание за упражняване на властническата си компетентност. Между страните по делото няма спор, че при извършената идентификация в система AFIS и регистрация в ЕВРОДАК не е установено съвпадение. Касаторът също не въвежда твърдение и не сочи доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на РДГП - Смолян е законосъобразно. След като чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната обосновано е прието, че са налице условията за прилагане на ПАМ. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за допуснато нарушение на материалния закон от решаващия съд при преценка законосъобразността на заповедта, предвид липсата на разпореждане за предоставяне на срок за доброволно изпълнение по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Разпоредбата въвежда основни принципи, залегнали в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Доколкото целта на директивата е да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика, с определянето на срок за доброволно напускане, се насърчава доброволното връщане спрямо принудителното връщане (с намеса на компетентните държавни власти). Определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, а установено от закона производствено правило по издаването й, поради което преценката по чл. 146, т. 3 АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на адресата. Разпореждането по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл. 39а от с. з., а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава ХVII АПК и е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление, респ. към правилността на съдебното решение. Дори да се приеме, че определянето на срок за доброволно напускане е неотменим и поради това задължителен реквизит на акта по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ (по аргумент на противното от ал. 4 на същия законов текст), допуснатото от издателя на акта нарушение не засяга правата на адресата и не може да бъде преценено като съществено. При условие, че Салар Занженхе не притежава валидни документи за самоличност, той не би могъл да напусне доброволно страната. В такъв случай включването на разпореждане по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ в заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 39, т. 2 с. з. е безпредметно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на предложението и постановяване на административния акт. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимото и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Самата заповед за назначаване на преводача (л. 9) е издадена в деня, в който е издадено предложението за налагане на ПАМ и оспорената заповед - 02.02.2010 г., когато поражда и правното си действие, поради което извършените действия по превода са валидни. Регистрационният й номер предшества този на предложението, т. е. действията на административния орган са осъществени в присъствието на назначения преводач. В тази насока следва да се има предвид, че в административната фаза на производството чужденецът не е възразил срещу редовността на извършваните производствени действия, като всички документи в административната преписка са оформени със саморъчния му подпис и този на назначения преводач. Като е отхвърлил жалбата на Салар Занженхе срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Смолян е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение