Определение № 4277 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3123/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. М. против определение, обективирано в решение № 50/28.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 494/2024 г. от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение подадена частна жалба против определение на РС-Кюстендил, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски. Съдът е приел, че че в случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък на разноските и доказателства за извършването им още с отговора на исковата молба, както и в последното открито съдебно заседание на районният съд, а възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с молбата по 248 ГПК. След като страната не е противопоставила своевременно възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, то съдът не може да го разгледа и да приложи решението на СЕС по дело С-438/22. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е направено своевременно, а е въведено за първи път в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не може да бъде основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК. Прието е, че след като в случая възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е било направено своевременно, за задължението на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК е ирелевантно дали адвокатското възнаграждението е договорено с един или с два договора за правна защита и съдействие. За отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК е от значение, че възнаграждението е било заплатено на един адвокат, осъществил защита по делото пред съответната инстанция, като не съществуват ограничения страните с допълнителен договор да предоговорят неговия размер, както е в случая. Твърдението, че двата договора имат идентичен предмет е прието за неоснователно, като е посочено също така, че такъв довод би бил релевантен при възражение за прекомерност, каквото в случая отсъства. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът е бил длъжен да се произнесе по действителността на представения втори договор за правна защита и съдействие с пълномощника на страната и се поставя въпрос относно това задължение на съда. Съдът е обсъдил тези доводи на страната, като е приел, че се касае за заплащане на възнаграждение по сключен договор за процесуално представителство по делото, като не се е отклонил от своето задължение да се произнесе по това възражение на страната, като е и приел, че възнаграждението е заплатено, тъй като двата договора / с един адвокат/, представляват разписка, предвид отразеното в тях, че сумата е изплатена изцяло и в брой, който негов извод е съобразен с практиката на ВКС. Поставя се въпрос, нищожен ли е договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат, с когото страната има вече сключен предходен такъв. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно 4 4 уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Фактът, че във връзка с процесуално представителство и защита по гражданско дело, са сключени два договора, не води до недействителност на втория по време поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването на втория договор производството по делото /както е в конкретния случай/ не е приключило и именно с оглед неговата продължителност, фактическа и правна сложност, настъпили в хода на процеса, промяна в обществено – икономическите условия и др. п., страните могат да договарят нови условия по сключения договор, в т.ч. и относно цената, което с оглед спецификата на адвокатската услуга и задълженията на адвоката, следва да бъде извършено именно с нов договор между страните. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на обжалваното определение. Водим от горното, състав на ВКС