Решение № 14769 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2014 г.

Решение № 14769 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитринка Сребрева Атанасова, подадена чрез адв. Челебиев, против решение № 1522 от 27.06.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3225 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 261302391 от 23.07.2013 г., издаден от Ст. Йорданов, ст. инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1011 от 25.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 28 914,10 лева и лихви в размер на 21 465,91 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касаторът претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитринка Сребрева Атанасова против ревизионен акт № 261302391 от 23.07.2013 г., издаден от Ст. Йорданов, ст. инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1011 от 25.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 28 914,10 лева и лихви в размер на 21 465,91 лева. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, доколкото по безспорен начин е установено несъответствие между приходите и разходите на Д. Атанасова в размер на 128 066,80 лева. Във връзка с твърденията на ревизираното лице, че е разполагало към 1.01.2006 г. със сума в размер на 150 000 лв., съдът е обсъдил представените в хода на съдебното производство нови писмени доказателства, които не са били представени в хода на ревизията - извлечения от банкови сметки в "Банка Пиреос България" АД (л. 174-177 от делото) и осем договора (л. 178-185 от делото) за възлагане, оспорени от процесуалния представител на административния орган по отношение на тяхната достоверност. Съдът не е кредитирал представените договори, тъй като те не са били представени в хода на ревизията, те са частни писмени документи без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила, същите са създадени за нуждите на ревизията, за доказване на защитната теза на жалбоподателката, поради което същите са изключени от доказателствата по делото. От друга страна, според съда, дори да бъдат кредитирани, доколкото касаят получени от жалбоподателката възнаграждения през 1999 г. и 2000 г., доста далечен назад във времето период в сравнение с ревизираната 2006 г., както и липсата на доказателства за тяхното наличие към началото на 2006 г., съдът е счел, че чрез тези писмени доказателства жалбоподателката не може да установи твърдението за положително начално салдо за 2006 г. Съдът е изложил подробни съображения досежно некредитирането на свидетелските показания на Ганка Петрова /дъщеря/ във връзка с твърдението за получена сума от Първа частна банка в размер на 110 000 лв. и изплатени суми в щ. д. от ЕТ "Ангел Иванов", както и показанията на Ангел Илиев Иванов относно платените комисионни от ЕТ "Ангел Иванов", получени във връзка с осъществявана посредническа дейност. Съдът не е кредитирал и заключението на ССчЕ, тъй като вещото лице е преизчислило паричния поток на жалбоподателката, като е включило в приходната част всичките й доходи от 1999 г. до 2006 г. включително съобразно договорите за възлагане, сключени с ЕТ "Ангел Иванов", изтеглените през 1996 г. пари от Първа частна банка в размер на 110 000 лева според показанията на свидетелката Г. Петрова, теглените и внесените по банковите сметки на жалбоподателката суми преди 2006 г. В подкрепа на тезата си съдът е посочил и факта, че РЛ в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, е декларирало единствено притежаваното недвижимо имущество без никакъв собствен капитал. По този начин лицето е признало липсата на налични парични средства към 1.01.2006 г. Признанието, преценено и през призмата на липса на други доказателства за притежаването на описаните по-горе пари, е мотивирало съда да направи извод за нулево начално салдо към 1.01.2006 г. Решението е частично неправилно. Касационният състав споделя изцяло мотивите на съда досежно определеното начално салдо за 2006 г. - 0 лв., като правилно в тази връзка съдът не е кредитирал свидетелските показания на Г. Петрова и А. Иванов, представените договори за получени комисионни през 1999 г. - 2000 г., както и твърдението за получена сума от ПЧБ в размер на 110 000 лв. С оглед на тези факти основателно не е кредитирано и заключението ССчЕ, съгласно което е налице съответствие между разходите и приходите. Обосновано съдът е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, доколкото по безспорен начин е установено несъответствие между приходите и разходите на Д. Атанасова, но неправилно е възприел изчисления от органа по приходите недостиг - 128 066,80 лева. Настоящият състав намира обаче, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципа на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на отменения, и по реда на действащия закон, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни (чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК), от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид на тези съображения, за процесния период - 2006 г., вземайки предвид данните от таблицата на стр. 9 от РД /л. 40/, настоящият състав констатира, че размерът на приходите е 75 061,88 лв., разходите са 164 924,84 лв., недостигът на средства е в размер на 89 862,96 лева. Данъчната основа за 2006 г. е в размер на 89 862,96 лева. Съгласно действащата ставка на данъка по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. дължимият данък е в размер на 20 931,11 лв., а дължимата лихва - 15 376,18 лева. С оглед на горното, решението на административния съд е частично материално незаконосъобразно, следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният РА за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата над 20 931,11 лв. и лихви над 15 376,18 лева. Решението следва да бъде отменено частично и относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над 1356,15 лв. /вместо присъдените с решението - 2041 лева/. Разноски: В полза на касатора трябва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 528,72 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,