Решение № 37 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 331/2009 г.

Решение № 37 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 331/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. К. Д. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 621 от 20.11.2008 г. по гр. д. № 623/2008 г. в частта по иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Ответникът П. гимназия гр. Б., Р. област изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за доказателствата, с които работникът следва да установи пред съда отрицателния факт от фактическия състав на чл. 225, ал. 1 КТ - че не е работил след незаконното уволнение. С обжалваното решение Русенският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Б. по гр. д. № 45/2008 г., с което е отхвърлен иска, предявен от Д. К. Д. против П. гимназия гр. Б. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2450 лв. като е изложил съображения, че искът е неоснователен, защото ищецът не е представил удостоверение от НАП за регистрираните данни по чл. 62, ал. 4 КТ, с което да докаже изискването на закона през шестте месеца след уволнението работникът да не е работил по трудово правоотношение. Решението на въззивния съд като необжалвано е влязло в сила по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа. При незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно общата разпоредба на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) при действието на който е разгледано делото от инстанциите по същество всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В разглеждания случай е направена констатация по трудовата книжка на ищеца от въззивния съд, че след прекратяването на трудовото правоотношение с П. гимназия гр. Б., Р. област няма вписване за сключване на трудов договор, представена е и служебна бележка от Б. по труда, че Д. К. Д. е регистриран като лице търсещо работа на 27.12.2007 г., което съвпада с датата на прекратяване на трудовия договор. При тези данни следва да се приеме, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е доказан по основание в какъвто смисъл е както практиката на ВКС - решение № 933 от 9.07.2008 г. по гр. д. № 540/2005 г., така и преобладаващата практика на съдилищата, видно от приложените към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК решения на Русенския окръжен съд, Великотърновския апелативен съд, Габровския окръжен съд и др. Разрешението в обжалваното решение, което се основава на изискването на чл. 62, ал. 2 КТ, задължаващо работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите при сключване на нов трудов договор е незаконосъобразно. Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и на основание чл. 143 ГПК (отм.) съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на отразените в нея факти във връзка с предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ по иск за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение. Следователно не ищецът, а ответникът има задължение да опровергае пълнотата на съдържанието й като представи удостоверение от НАП за регистриран друг трудов договор или други писмени доказателства, в случай че оспори истинността й по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.). Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните, което е отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от работника или служителя за месеца, предхождащ уволнението. От представеното допълнителното споразумение № 066 от 10.10.2007 г. се установява, че за месец ноември брутното трудово възнаграждение на Д. К. Д. е 407.16 лв. Следователно за шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ П. гимназия гр. Б. му дължи сумата 2443 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение, което е отменено от съда. В останалата част до пълния размер на претендираното обезщетение 2 450 лв. искът е недоказан. По тези съображения на основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се реши по същество като се уважи иска по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2443 лв. и се присъдят на ищеца разноските по делото за всички инстанции по този иск в размер на 350 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение