Определение № 99 от 20.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 165/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение № 42 от 13.02.2024, по ЧНД № 68/24 по описа на Окръжен съд, Търговище, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност със Софийски градски съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд, Търговище. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е било образувано в Софийски градски съд като ЧНД № 527/24, на основание чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“, по искане за признаване на присъда, постановена от Първоинстанционния съд на Централна / Средна/Нидерландия, постановена спрямо българския гражданин Д. И. Д.. При изискване на справка за местоживеенето на осъденото лице на територията на страната е установено, че за същия в регистъра на населението фигурират адреси / настоящ и постоянен / в [населено място]. По делото са налице и данни, че осъденият няма законно основание за пребиваване в Нидерландия и е обявен от местните власти за „нежелано лице“, което подлежи на връщане в Република България след приключване на воденото срещу него наказателно производство. Като последен известен адрес на осъденото лице в /държава/ е посочено психиатрично заведение, в което се изпълнява постановената спрямо него принудителна медицинска мярка при стационарна форма на лечение. Изложеното е мотивирало състава на Софийски градски съд да приеме, че делото е подсъдно на съда по местоживеене на осъденото лице, а именно: Окръжен съд, Търговище. В Окръжен съд, Търговище, е образувано ЧНД № 68/24, по което е постановено протоколно определение № 42 от 13.02.2024 г, с което съдебното производство е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност със Софийски градски съд и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. Съображенията на съда в тази насока се свеждат до обстоятелството, че близките роднини на осъденото лице / неговата майка П. С. и сестра му Е. Д./, чийто адрес в Република България, съвпада с адреса на осъдения, трайно пребивават извън страната, в /държава/, където е пребивавал и осъденият към датата на деянието / 11.03.2013 г /, предмет на воденото там наказателно производство, приключило със съдебен акт, включващ мярка „лишаване от свобода“. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, по следните съображения: Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“, компетентен да признае съдебния акт, постановен в друга държава член на ЕС, е окръжният съд по местоживеене на осъденото лице. Когато местоживеенето на лицето е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд / чл. 7, ал. 2 от същия закон /. По настоящето дело е установено, че осъденото лице фигурира в регистъра на населението на Република България и за същия са известни настоящ адрес и постоянен такъв в [населено място]. В материалите по делото, водено в /държава/, се съдържат данни, че Д. не е имал адресна регистрация в /държава/, а периодично е пътувал до там от Република България. Следователно, местоживеенето на осъдения е на територията на Република България, а не извън страната, което да обуслови хипотезата на чл. 7, ал. 2 от закона. Освен това, като последица от извършеното деяние на територията на /държава/, неговото законово основание за пребиваване там е прекратено и понастоящем той се ползва със статут на „нежелано лице“. Без правно значение за изхода на делото са данните за местоживеене на неговите роднини / майка и сестра /, които действително трайно пребивават в /държава/. Това е така, защото критерият, изведен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“, е местоживеенето на осъденото лице / дали това е в страната или извън нея /. При условие, че осъденият има местоживеене на територията на страната / в [населено място] /, приложима е нормата на чл. 7, ал. 1 от закона, тоест, делото е подсъдно на Окръжен съд, Търговище. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Окръжен съд, Търговище. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,