Определение № 1032 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Т., от гр. София, срещу Определение № 28709 от 01.09.2025 г., постановено по адм. д. № 6664/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на С. С. Т. и С. С. Г. срещу Решение № ЛДЖ-25-2/ 20.05.2025 г., постановено от инспектор при Инспектората към ВСС, И. Г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата им с вх. № 33/ 03.01.2025 г., с вх. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г., допълнение към нея с вх. № 100/ 06.01.2025 г., с вх. рег. № КЛДЖ-25—2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС, както и жалба с вх. № 2060/ 10.03.2025 г., с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. по описа на ИВСС. Частният жалбоподател изразява недоволство от обжалваното Определение, като счита същото за нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Настоява, че Определението с приемането, че обжалваното Решение е издадено от компетентен орган, противоречи на Решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че жалбата му до ИВСС е просрочена. Изтъква, че е подал директно жалба с вх. рег. № 33/ 03.01.2025 г. (вх. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г.), допълнение с вх. № 100/ 06.01.2025 г. (вх. № КЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г.) в ИВСС, тъй като е счел, че КЗЛД не е препратила първоначалната му жалба с вх. № ППН-01-1063/ 07.02.2024 г. по описа на КЗЛД (вх. № 2060/ 10.03.2025 г./ вх. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. по описа на ИВСС). Излага и други доводи за липса на просрочие, като иска да бъде отменено обжалваното Определение. Ответникът по частната жалба – инспектор към Инспектората към ВСС, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административното производство пред Инспектората на ВСС е образувано по жалба с вх. № 33/ 03.01.2025 г. (вх. рег. ЛДС-25-1/ 06.01.2025 г. на ИВСС, след преобразуване на преписката със сигнатура вх. № ЛДЖ-25-2 от 27.01.2025 г.), подадена от С. С. Т. и С. С. Г., срещу М. В. С., [ЕГН], съдия в СРС, КЗЛД и Софийски районен съд (л. 89 от първоинст. дело). С вх. № 100 от 06.01.2025 г. (вх. рег. № КЛДС-25-1/ 06.01.2025 г. на ИВСС) е подадено Уточнение към жалбата с вх. № 33/ 03.01.2025 г. (л. 102 от първоинст. дело). С Решение изх. № ЛДЖ-25-2/ 20.05.2025 г. (л. 69 от адм. дело № 6664/ 2025 г. на АССГ) инспекторът в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е разгледал жалба с вх. № 33/ 03.01.2025 г. на С. Т. и С. Г., като е записал, че документът е с вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г., допълнение към жалбата с вх. № 100/ 06.01.2025 г., документ с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС, както и жалба с вх. № 2060/ 10.03.2025 г., с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. по описа на ИВСС, изпратена по компетентност от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В Решението е отразено, че жалбата е подадена на основание чл. 38б, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 17а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД срещу действия по обработване на лични данни, посочени от г-н Т. в негова молба с вх. № 323053/ 13.11.2023 г., подадена по гр. дело № 50259/ 2021 г. на СРС, 31 състав, от председателя на състава, както и срещу СРС. Описани са исканията на жалбоподателя и е указано, че на 10.03.2025 г. в ИВСС е получена преписка № ППН-01-1063(2023)#4/ 06.02.2024 г. по описа на КЗЛД, която съдържа насрещна жалба, подадена от С. Т. срещу СРС и съдия М. В. С., именована „писмен отговор и насрещна жалба“, и тъй като по същество в нея се навеждат твърденията и доводите, изложени в жалбата по преписка с вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС, е посочено, че втората жалба е добавена за разглеждане с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. към вече образуваното производство. При горните уточнения и приети за разглеждане жалби административният орган е приел, че производството е по чл. 38б от ЗЗЛД. Счел е, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 94и, ал. 2 от ПОДИВССДАЕ. Продължил е, че ИВСС, съгласно законовите правомощия, установени в чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента), на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработването им от съда, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт, като е извел с оглед цитираната разпоредба, че ИВСС не е компетентен да осъществява надзор по отношение на дейностите по обработване на лични данни, извършвани от лица, които не са органи на съдебната власт, имайки предвид КЗЛД. Добавил е, че разпоредбата на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда, че за нарушения на правата му по Регламента и по закона при обработване на личните му данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт субектът на данни има право да подаде жалба до ИВСС в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по – късно от две години от извършването му. В тази връзка е установил, че жалбата на съдия С. е връчена от КЗЛД на С. Т. на 31.01.2024 г., при което е приел, че това е датата на узнаване на нарушението. Отчитайки 6 – месечният преклузивен срок, е приел, че същият е изтекъл, като е взел предвид датата на подаване на жалбата от С. Т. в ИВСС на 03.01.2025 г. (регистрирана на 06.01.2025 г., съответно на 27.01.2025 г.) и е записал, че същата жалба е подадена на 06.02.2025 г. и пред КЗЛД, като впоследствие е препратена по компетентност до ИВСС, при което е направил извод, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане. С. Т. е обжалвал това Решение и пред АССГ е образувано адм. дело № 6664/ 2025 г., като съдът е приел, че производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, с предмет на оспорване - изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправеното до него искане поради извод за просроченост. Счел е, че Решението е издадено от компетентен орган, като е изложил подробни мотиви за това; че при издаването му е спазена писмената форма и са посочени фактически и правни основания за издаването му. Обсъдил е датата, на която е подадена жалбата на С. Т. директно до ИВСС – 03.01.2025 г. и предвид, че узнаването на нарушението е станало на 31.01.2024 г. е стигнал до заключение, че изводът на административния орган, че жалбата е просрочена, е правилен. Обсъдил е, че заличаването на личните данни на съдия С., не се е отразило на своевременното подаване на жалбата. На следващо място е изложил, че подадената пред КЗЛД „насрещна жалба“ не била предмет на разглеждане от ИВСС. Същевременно е отразил, че КЗЛД е препратила към ИВСС насрещната жалба за разглеждане с Решение № ППН-01-1063/2023 г. от 06.03.2025 г., но е приел, че от доказателствата по делото не ставало ясно дали ИВСС е разгледал насрещната жалба, препратена с Решението на КЗЛД, но доколкото съдът не бил сезиран с подобно искане, не следвало да изследва този въпрос и да указва на ИВСС да изпълни разпореденото с т. 3 от Решение № ППН-01-1063/2023 г. от 06.03.2025 г. Изрично е отбелязал, че Решението на ИВСС, предмет на съдебната проверка, е с предмет единствено жалба с вх. № 33/ 03.01.2025 г., с вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС и изводът на административния орган за просрочие е правилен. Така е отхвърлил жалбата като неоснователна. По изложените съображения съставът на АССГ е постановил обжалваното Определение. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при противоречиви мотиви и при несъобразяване със събраните доказателства, вкл. в противоречие с изложеното в обжалваното пред него Решение и диспозитива му. В Решението на административния орган изрично са изброени жалбите, които са разгледани от него – както директно подадената с вх. № 33/ 03.01.25 г., на която е поставен вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г., като същият номер е поставен и на Докладната записка на инспектора относно предмета на преписката, така и останалите, изрично отразени в Решението. Както беше посочено вече, с Решение изх. № ЛДЖ-25-2/ 20.05.2025 г. (л. 69 от адм. дело № 6664/ 2025 г. на АССГ) инспекторът в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е разгледал жалба с вх. № 33/ 03.01.2025 г. на С. Т. и С. Г., като е записал, че документът след преобразуване на преписката е с вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г., разгледал е допълнение към жалбата с вх. № 100/ 06.01.2025 г., документ с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС, както и жалба с вх. № 2060/ 10.03.2025 г., с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. по описа на ИВСС, изпратена по компетентност от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Нещо повече, в обжалваното пред АССГ Решение е отразено, че на 10.03.2025 г. в ИВСС е получена преписка № ППН-01-1063(2023)#4/ 06.02.2024 г. по описа на КЗЛД, която съдържа насрещна жалба, подадена от С. Т. срещу СРС и съдия М. В. С., именована „писмен отговор и насрещна жалба“, и тъй като по същество в нея се навеждат твърденията и доводите, изложени в жалбата по преписка с вх. рег. № ЛДЖ-25-2/ 27.01.2025 г. по описа на ИВСС, е посочено, че втората жалба е добавена за разглеждане с вх. рег. № КЛДЖ-25-2/ 10.03.2025 г. към вече образуваното производство. В резултат в диспизитива на Решението са оставени без разглеждане всички, изброени по – горе първоначални, уточняващи и последващи жалби, съдържащи едно и също искане. С оглед на това, изводите на съда, че подадената пред КЗЛД жалба не е била предмет на разглеждане от страна на ИВСС, противоречат на изложеното в Решението на административния орган. Още по – малко е обоснован, а същевременно е и противоречив, изводът на съда, че не било ясно дали препратената на ИВСС жалба от КЗЛД с постановяване от Комисията на Решение № ППН-01-1063/2023 г. от 06.03.2025 г., е разгледана от ИВСС. Административният орган е приел, че препратената му жалба е идентична с тази с вх. № 33/ 03.01.2025 г., но препратената му жалба е с вх. № ППН-01-1063#4/23/ 06.02.2024 г. (неясно защо административният орган е посочил за дата на жалбата – 06.02.2025 г.) на КЗЛД и с оглед подаването ѝ до некомпетентен орган е препратена на ИВСС. Като е приел съдът, в противоречие със събраните по делото доказателства и с изричното изявление на административния орган какви документи, респ. жалби е разгледал, съответно кои жалби е оставил без разглеждане, без да съобрази и обсъди правилото на чл. 31, ал. 3 от АПК, съгласно който Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок, че жалбата до съда е неоснователна, тъй като тази, по която е било образувано административното производство, е била просрочена, съдът е постановил неправилно Определение, което следва да бъде отменено. Доколкото Определението е постановено при съществени процесуални нарушения, то след отмяната делото следва да бъде изпратено на същия съд, но на друг състав, който при новото разглеждане следва задълбочено да прецени допустимостта на искането, именовано „жалба; насрещна жалба; допълнително уточнение“, съобразявайки предмета на същото, срещу кого и за какво е насочено и приложимия закон, след което да се произнесе по подадената до него срещу Решение № ЛДЖ-25-2/ 20.05.2025 г., постановено от инспектор при Инспектората към ВСС, жалба. По изложените съображения обжалваното Определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото изпратено на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящата инстанция няма доказателства и искания за разноски, а и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, ако има такива, то по тях се произнася първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение