Определение № 13267 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Българската народна банка, представлявана от управителя – Д. Радев чрез процесуални представители главен юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Димитрова и по частна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител – адв. Володиев против определение № 7782 от 24.06.2024 г., постановено по адм.д. № 5891/2024 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Жалбоподателят Българската народна банка (БНБ) твърди, че обжалваното определение, в частта, в която се оставя без разглеждане жалбата на БНБ и се прекратява производството по делото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му в тази част по подробни съображения, изложени в частната жалба и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендира разноски. Жалбоподателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД твърди, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска да бъде обезсилено, евентуално отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът БНБ по частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в писмен отговор изразява становище за основателност на същата. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по частната жалба на БНБ не изразява становище. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, в срока по чл. 232 АПК, изразява становища за основателност на двете частни жалби като сочи доводи за наличие на основания за отмяна на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - А. Д. А. в писмени становища оспорва и двете частни жалби. Претендира разноски. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд, оставя без разглеждане като недопустими частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на Българска народна банка против определение № 3637/08.04.2024 г., постановено по адм.д. 2553/2024 г. по описа на Административен съд София-град и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че подадените частни жалби от БНБ и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са недопустими поради това, че същите не са били конституирани като заинтересовани страни в административното производство, а производството пред Административен съд София - град е проведено по реда на глава десета, раздел ІV АПК и тълкуването на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК налага извода, че определението на административния съд, с което е отменено решение № ППН-01-841/2022 от 15.01.2024 г. на административния орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в административното производство. Посочва, че спорът пред първоинстанционният съд законосъобразно е разгледан по реда на чл. 197 и сл. от АПК като е разрешен процесуален въпрос относно правото на А. А. да инициира административно производство като в това правоотношение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ не са участници, поради което и не са уведомявани от първата инстанция и не са конституирани като страни в съдебното производство по адм.д. 2553/2024 г. по описа на Административен съд София-град. По тези съображения тричленният състав на Върховния административен съд приема, че същите не са засегнати неблагоприятно от обжалваното определение, постановено от Административен съд София-град, поради което нямат право и на частна жалба срещу съдебния акт, с който то е приключило. Обжалваното определение е правилно. Производството по адм. дело № 5891/2024 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по частни жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ, срещу определение № 3637 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 2553/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Последното е постановено в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, като по жалбата на А. Д. А. е отменено решение № ППН-01-841/2022 от 15.01.2024 г. на КЗЛД, с което Комисията е обявила подадената от А. жалба с peг. № ППН-01-841/05.12.2022 г. против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ за нередовна и е прекратила образуваното по нея производство като преписката е изпратена на КЗЛД с указания за произнасяне по същество и на А. са присъдени разноски в размер на 11 лв. от бюджета на КЗЛД. Страни в първоинстанционното съдебно производство са били А. Д. А. - оспорващ и КЗЛД - издател на оспорения административен акт, който представлява изричен отказ за разглеждане по същество на жалбата му, относно извършена злоупотреба с личните му данни от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ, с оглед постановеното в диспозитива на обжалваното решение, прекратяване на административното производство по тази жалба, по мотиви, че същата е нередовна. Законосъобразен е изводът на тричленен състав на ВАС, за недопустимост на частните жалби, подадени от БНБ и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като лица, които нямат право да обжалват това определение. Актът на административния орган, с който се прекратява административното производство, по подадена до него жалба за злоупотреба с лични данни за произнасяне, съгласно чл. 56, ал. 4 АПК може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от същия кодекс. Както правилно посочва и тричленният състав на Върховния административен съд производството пред Административен съд София-град е проведено именно по реда на този раздел, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл.197 - чл.202 АПК. Поради което е приложимо и специалното правило на чл. 200, ал. 2 АПК, че определението, издадено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая правилно е прието, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ не се явяват заинтересовани страни, предвид, че пред КЗЛД не се е развило административно производство, тъй като органът приема, че жалбата е нередовна и прекратява производството. Не може да се приеме, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ са конституирани като страни в процеса с изпратените им писма, преди органът да е установил дали жалбата е допустима. Неоснователно в процесния случай жалбоподателите се позовават на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. постановено по тълкувателно дело № 10/20219 г. на ОС на Съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд приема, че нормата на чл.27 АПК е относима към привлечените и встъпилите в административното производство лица, а в настоящия случай БНБ и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не са привлечени и конституирани като заинтересовани страни, с оглед на това, че няма развил се административен процес пред административния орган. Постановеното прекратяване, поради нередовност на жалбата, може да се обжалва само от страна на жалбоподателя, като ответна страна в съдебното производство е административният орган. Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, за която съдът следи служебно. В случая изводите на тричленния състав за липса на тази процесуална предпоставка са правилни и обосновани. Ето защо като е достигнал до тези правни изводи, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед този резултат, претенцията на ответника А. А. за присъждане на разноски, следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер, като всеки от двамата частни жалбоподатели следва да понесе сума от 600,- лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,