Определение № 40 от 03.02.2009 г. на ВКС по д. № 35/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. С. срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №451/07 г., с което, след обезсилване на първоинстанционното решение по спора, производството по делото е прекратено на осн. чл.100, ал.2, вр. с чл.98, ал.1, б.”г” и „д” от ГПК, отм. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба К. У. я оспорва като недопустима и неоснователна. Частната жалба е подадена в определения от съда срок по см. на чл.62, ал.3 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение, с характер на определение / с него съдът се е произнесъл по допустимостта на процеса, с оглед предпоставящата го редовност на исковата молба, но не и по предмета на спора/ и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е прието, че исковата молба на Ел. С. е нередовна. Ищцата не е отстранила констатираните от въззивния съд с определение от 20.05.08 г. нередовности в обстоятелствената част и петитума й, поради което производството по делото е прекратено на осн. чл.100, ал.2 от ГПК. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: В първоначалната искова молба и уточнението й от 9.06.08 г. са изложени фактическите обстоятелства по всеки от исковете, заявен е петитумът им и начинът на съединяването им. По първия от исковете са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи нищожност на договора за продажба като привиден и насочен срещу ищцата като законен наследник на прехвърлителката – продажната цена сочи на липса на намерение у страните за прехвърляне на имота въобще или евентуално на дарствено такова и на прикрито с продажбата дарение. По втория от исковете – за унищожаване на завещателното разпореждане, са посочени две основания: специалното по чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН и евентуално общото по чл.30 от ЗЗД – извършване на разпореждането при оказана от ответника психическа принуда над завещателката. Предметът на исковите претенции и данните по делото дават възможност за определяне и на цената на всеки от исковете. Исковата молба не е нередовна по причините, посочени от ОС, и не е налице основание за прекратяване на производството по чл.100, ал.2 от ГПК. Обжалваното въззивно процесуално решение, имащо характер на определение, следва да се отмени като неправилно и делото – върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.