Определение № 4725 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 131 от 14.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1385/ 2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което са оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и моли за отмяната му. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени представените по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за страната. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за допустимостта й. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна. Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу Върховен административен съд за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, като резултат от правораздавателната дейност на съдилището, извършена според ищеца в достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. С молба-декларация, съпътстваща исковата молба е било формулирано искане за освобождаване от държавна такса. Във връзка с исканията на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК първостепенният съдът е изискал служебно информация от Затвора [населено място]. В отговор е постъпило писмо рег. № 8520/23.12.2024г. от началника на Затвора [населено място], обсъдено от страна на съда в оспореното определение. В същото на практика се сочи, че към настоящия момент липсват доходи и парични преводи в полза на ищеца, Тъй като спорадично постъпилите суми по сметката му всъщност били разпределяни за погасяване на задължения по няколко на брой изпълнителни дела, насочени срещу него. Според изводите на съдебния състав от приложената към писмото справка се установявало, че за 2024 г. лицето е получавало многократно суми между 9,00 и 50,00 лева.Това обстоятелство било преценено комплексно с размера на дължимата държавна такса от 10,00 лева и бил направен извод, че дължимата сума не представлява сериозна финансова тежест, а дейността на съда била значителна на фона на дължимото. Посочено било, че в АС Пазарджик са образувани над 150 иска от страна на А., като по всички са правени искания за освобождаване от държавна такса, като според съдебния състав генерирането на значителен брой дела не било индиция за наличието на значителен правен интерес от защита на накърнени субективни права. Искането за правна помощ не е било обсъдено от страна на съдебния състав с оспореното определение, поради което не подлежи на разглеждане от страна на настоящия съдебен състав. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Неправилно е фактическото установяване на съдебния състав, че лицето е получило за 2024г. многократно суми между 09,00 и 50,00 лева. Видно от приложената разпечатка на стр. 17 от първоинстанционното дело коментираните постъпления са за периода 05.2014 – 01.2021г., като след този период балансът по сметката на ищеца е нулев. Т.е. надлежно бива доказана липсата на доходи при депозиране на исковата молба. Отказът от освобождаване от държавна такса не следва да бъде обосноваван с многократния брой дела, по които лицето е страна, тъй като липсва подобно правно основание. Злоупотребата с право на жалба е основание за отказ да бъде разгледана жалба по същество единствено според Правилата на Европейския съд по правата на човека, което е неприложимо пряко във вътрешния правен ред на Държавите членки на Съвета на Европа. Поради изложеното, частната жалба на А. против оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,