Решение № 2397 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2016 г.

Решение № 2397 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Ф. Я. Ф. от гр. А., чрез процесуален представител, срещу Решение № 627 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3354 от 2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 091402084/25.07.2014, издаден от ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1052/17.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на ревизионното производство не са спазени основни принципи на данъчния процес, не са обсъдени възраженията срещу РД и са допуснати редица процесуални нарушения. Намира, че необосновано не са кредитирани преведените на български език 8 бр. разписки и 5 бр. - банкови извлечения, установяващи безвъзмездното получаване на суми, които следва да се включат в съставените парични потоци. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 091402084/25.07.2014, издаден от ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1052/17.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на Ф. Я. Ф. са установени данъчни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в размер съответно на 1 234.60 лв. и лихви - 409.16 лв., 648.01 лв. главница и лихви -147.80 лв., както и са определени вноски за ДОО за 2010 в размер на 2469.12 лв. и лихви - 1361.03 лв., за 2011 г. -1554.51 лв. и лихви - 599.92 лв., за ЗО - за 2010 г. - 1234.56 лв. и лихви 440.86 лв. и за 2011 г. - 698.66 лв. и лихви - 191.20 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Установеността им е подкрепена от превишението на разходваните над получените от лицето средства. Съобразено е, че през ревизираните периоди Ф. Ф. е управител и съдружник в "Туфи строй" ООД. Същият е в брак с Н. Ф., за чиито задължения е проведено ревизионно производство, материалите по което са приобщени към настоящото. Присъединени са и доказателства, събрани при проверки и в ревизионното производство на "Туфи строй" ООД. След съставянето на парични потоци за 2010 г. е установен недостиг на средства в размер на 16 049.72 лв., а за 2011 г. - 8 733.21 лв. Посочените суми са отчетени при определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, като от тях са приспаднати дължимите осигурителни вноски и е установено следващото се допълнително данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., със съответните лихви за забава. Съобразявайки възраженията на оспорващия първоинстанционният съд е приел, че представените 8 бр. разписки и банкови извлечения от чужбина за предоставени безвъзмездно от Н. К. парични средства, не следва да бъдат кредитирани, тъй като са съставени за целите на ревизията. Преценил е, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства, поради което приложима е презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Отчитайки, че верността на констатациите в РА не е опровергана в хода на съдебното производство, решаващият състав е преценил, че законосъобразно са определени данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК в посочените размери и са установени допълнително дължимите данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 и 2011 г. Същият краен правен извод съдът е формирал и спрямо определените с РА осигурителни и здравноосигурителни вноски. Преценил е, че нормата на чл. 124 "а" от ДОПК е процесуалноправна и поради това може да се прилага за ревизирани периоди преди приемането й. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на ревизионното производство са допуснати нарушения на производствените правила и не са спазени основни принципи на данъчния процес. С. аргументи са релевирани от ревизираното лице и пред първоинстанционния съд, който подробно ги е обсъдил и в обобщение законосъобразно е приел възраженията за неоснователни. За разлика от общата норма на чл. 146, т. 3 АПК, специалната разпоредба на чл. 160, ал. 2 ДОПК предвижда необходимост съдът да осъществи проверка за спазване на процесуалните правила, без да преценява налице ли е съществено нарушение на същите. Това е така, тъй като чл. 160, ал. 4 вр. с ал. 3 ДОПК задължава съда да реши спора по същество, а на оспорващият е нормативно гарантирана процесуална възможност да ангажира доказателства както пред решаващия орган, така и при обжалването на РА по реда на Г. деветнадесета от ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. От съставените парични потоци за 2010 и 2011 г. е видно, че размерът на разходваните от лицето парични средства надвишава този на получените, като разликата формира данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. При определянето на нейния размер са отчетени всички относими към лицето обстоятелства, включително задграничните му пътувания до Р. Т. и съответстващите им командировъчни разходи. Несподелима в тази връзка е тезата на касатора, че представените 8 бр. разписки и банкови извлечения за теглени от сметка в турска банка суми от Н. К. доказват безвъзмездното получаване на посочените суми от ревизираното лице. В качеството си на частни свидетелстващи документи разписките не обвързват съда с материална доказателствена сила. Изявленията в тях не са подкрепени от други доказателства, че ревизираното лице реално е получило сумите, изтеглени от Н. К.. След като дарителката живее в гр. И., а датите на представените разписки не кореспондират с датите на влизане и излизане на територията на Турция от Ф. Ф., то не би могло да се приеме, че изявленията в разписките кореспондират с други относими доказателства. Не е установено и Н. К. да е пребивавала на територията на Р. Б. на релевантните дати, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че сумите, посочени в разписките, не следва да се включват в приходните части на съставените парични потоци. Достигайки до извод, че в частта относно определените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., ведно със следващите се лихви за забава, РА е законосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Обжалваният съдебен акт е неправилен в частта относно установените с РА осигурителни и здравно осигурителни вноски за периода 01.01.2010 г. - 15.02.2011 г. Несъобразено с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС по т. д. № 3/2015 г., ОСС, I и II колегия е разбирането на съда, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са приложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. С посоченото тълкувателно решение е прието, че материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. Тя действа ex nunc, поради което е неприложима за установяването на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено, ведно с РА, в частта за определените вноски за ДОО и ЗО за 2010 г. и следващите се лихви за забава, както и за 2011 г. за периода до 14.02.2011 г. вкл. за сумата представляваща разликата над 1360.24 лв. вноски за ДОО и над 611.33 лв. вноски за ЗО, ведно със следващите се лихви за забава. До тези размери РА се явява законосъобразен, а първоинстанционното решение правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение