Определение № 2030 от 17.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1376/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “СИТИЛАБ 21-СМТЛ” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 131/25.03.2024 г. по в.ч.т.д. № 162/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 33/01.02.2024 г. по т.д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на дружеството за допълване на решение № 3/08.01.2024 г. по същото дело в частта за разноските. В частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения относно приложението на нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и нейния специален характер спрямо общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба с правно основание чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу отказ на длъжностното лице по регистрация, постановен по подадено от дружеството заявление за вписване на промени по партидата на същото в Търговския регистър. С решение № 3/08.01.2024 г. по т.д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик отказът е отменен и са дадени указания на АВп да извърши вписване на заявените обстоятелства. С определение № 33/01.02.2024 г. на първоинстанционния съд е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от дружеството жалбоподател, за допълване на постановеното решение в частта за разноските. В случая апелативният съд, за да потвърди определението на окръжния съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, е приел, че регистърното производство по своя характер е охранително такова по смисъла на чл. 530 ГПК, чиято цел е да даде съдействие на заинтересовано лице да осъществи свои законни права чрез вписване на обстоятелства или обявяване на актове, съответно заличаването им, без с това да се засяга чужда правна сфера. Акцентирал е, че длъжностното лице по регистрацията в охранителното производство няма качеството на страна по смисъла на ГПК, а е решаващ орган, който проверява дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт. Направил е извод, че Агенцията по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Обосновал е, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и противоречи на нормата на чл. 541 ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. По тези съображения е стигнал до заключението, че подадената частна жалба е неоснователна. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. От касационен контрол са изключени въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на обжалване пред ВКС (чл. 274, ал. 4 ГПК). Съгласно чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, постановеното от окръжния съд решение по жалба срещу отказ на длъжностното лице по регистрация подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Предвид изложеното настоящият състав намира, че доколкото не подлежат на касация съдебните актове по жалбите срещу постановените откази, то не подлежи на касационно обжалване и определението по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на такъв акт в частта за разноските. Посочването от апелативния съд на неговата обжалваемост пред Върховния касационен съд е без значение, тъй като за допустимостта на частната касационна жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,