Определение № 1418 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник – директор на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Велико Търново, д-р К. К., вр.и.д. директор на РЗИ – Велико Търново, съгласно Заповед на МЗ № РД-15-1361/ 05.11.2025 г., чрез адв. А. Д.-Маноилова, АК – Велико Търново, против Определение № 228 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 866/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е спряно допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед № РД-15-04-9/ 15.10.2025 г. на Директора на РЗИ – Велико Търново. С частната жалба се настоява, че Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна и спиране на оспореното Определение, за спиране и на първоинстанционното производство до приключване на производството по частната жалба. Претендират се разноски за държавна такса за подаване на частната жалба. Ответникът – Т. П. Т. в писмен отговор оспорва частната жалба. Настоява, че частната жалба излиза извън предмета на производството по чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Моли обжалваното Определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С Определение № 228 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 866/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, на основание чл. 166 от АПК, във връзка с чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН, по подадена на 16.01.2026 г. молба от Т. П. Т., е спряно допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед № РД-15-04-9/ 15.10.2025 г. на Директора на РЗИ – Велико Търново. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че на 03.10.2025 г. Т. П. Т. е подал сигнал до Министъра на здравеопазването на Република България, препратен на Комисията за защита на личните данни, която го е препратила на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на Министерство на здравеопазването, с твърдения за несправедливо и незаконосъобразно дискриминиране. Изложил е, че от Комисията за защита на личните данни в писмо са потвърдили депозирането на сигнала на 03.10.2025 г. и са удостоверили качеството на Т. П. Т. на лице по чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН. Първоинстанционният съд е посочил, че на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДСл е допуснато предварително изпълнение на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като е счел за неоснователно възражението на ответника в първоинстанционното производство, че Заповедта е била издадена преди подаване на сигнала. Същевременно е приел, че защитата по ЗЗЛПСПОИН се явява специална спрямо АПК по отношение на предпоставките за прилагане. Изложил е мотиви, че писмото на КЗЛД от 12.11.2025 г., в което е удостоверено качеството на защитено лице по смисъла на чл. 5 от ЗЗЛПСКПОИН на държавния служител, подал сигнал, се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК и в тази връзка, че са налице предпоставки за разглеждане на искането за спиране допуснатото по закон изпълнение на обжалваната заповед. Посочил е, че доколкото защитата по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН предвижда прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебно решение, се налага спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона. Въз основа на изложеното е уважил подадената молба. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че с оглед дадената на Т. П. Т. защита по реда на ЗЗЛПСПОИН следва да бъдат преустановени предприетите спрямо него действия до постановяване на съдебно решение. Съгласно нормата на чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. В случая подаването на сигнала е на 03.10.2025 г., а обжалваната заповед е издадена на 15.10.2025 г. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН предписва, че се забранява всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. Съгласно чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН, в случай че е образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, а с ал. 2 е разписано, че когато съдът установи, че предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 са във връзка с подадения сигнал, постановява ответните действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение. Предвид цитираните разпоредби, правилно административният съд е постановил спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, тъй като в случая би могло да бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди на оспорващия, презюмирани по силата на специалния закон. Съответни на закона и наличните доказателства са изводите на съда, че писмото, удостоверяващо дадената на Т. П. Т. защита по реда на ЗЗЛПСПОИН, се явява ново обстоятелство по чл. 166, ал. 2 от АПК и е основание допуснатото по силата на закон предварително изпълнение да бъде спряно. В противоречие с доказателствата по делото са изложените в жалбата твърдения, че издадената заповед предхожда по време подаването на сигнала, поради което същата не е издадена с цел нанасяне вреди на лицето. Видно от данните по делото, обжалваната Заповед № РД-15-04-9 на Директора на РЗИ – Велико Търново, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. П. Т., на длъжност „инспектор“ в отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Велико Търново, считано от 16.10.2025 г., на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, е издадена на 15.10.2025 г., т.е., след като Т. П. е подал сигнал, свързан с действия на издателя на заповедта и управляваното от него учреждение. Това са фактите от значение за произнасяне на съда. Всички останали доводи, изложени в частната жалба, представляват съображения по същество на спора, които не могат да бъдат обсъждани в това производство. Без значение е времето на узнаване от административния орган за подадения сигнал, както правилно е приел съдът, тъй като законът, съобразно чл. 5, ал. 1, обвързва защитата с датата на подаване на сигнала. С оглед горното, обжалваното Определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът по частната жалба не е претендирал и не е представил доказателства за такива, поради което съдът не се произнася за разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение,