Определение № 1050 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. П. К. като пълномощник на Д. М. и П. М. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.2960/11.10.23 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Твърди се, че присъдените такива - 8100лв. за адвокатско възнаграждение, са прекомерни, и се претендира намаляването им. Ответната страна ЗАД“ОЗК Застраховане“АД оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касае се за спор, който, в отнесената до касационната инстанция част, не се отличава с голяма правна и фактическа сложност. Налице е формирана задължителна практика, а защитата се изразява само в изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението за допускане на касационно обжалване-без явяване в открито съдебно заседание. Предвид изложеното и като се има предвид интереса, а от друга страна обстоятелството, че се касае до защита пред последна инстанция, предприета с обосновани отговори на касационната жалба и изложението, и при съобразяване на реш. на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 по дело C 438/22, на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, намалени до размер на 3000лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,