Определение № 2174 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. В., с [ЕГН], приподписана от адв. Н. Арабаджиева, срещу Определение № 4461 от 17.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1674 по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград) за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 000011 от 21.01.2016 г. (АУЗД), издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ към Община - Банско, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса „битови отпадъци“ (ТБО) в размер на 24,30 лв., ведно с начислена лихва за забава в размер на 5,92 лв. за периода 2011 г. - 2015 г. - задължения в общ размер на 30,22 лв.; оставено е без разглеждане искането му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с рег. № 702 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд – Благоевград; прекратено е производството по адм. д. № 1674 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г. и делото е изпратено като преписка на началника на отдел „Приходи“ при Община - Банско за произнасяне по жалбата на В. с вх. № 94-24-6626 от 30.10.2024 г. срещу посочения АУЗД. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за приложим към случая реда по ДОПК, като поддържа становище, че приложими са общите правила по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В този смисъл намира оспорването с твърдение за нищожността на АУЗД за процесуално допустимо независимо от това дали актът е обжалван по административен ред или не. Излага подробни съображения по същество на спора, основавайки се на положението, че администрацията е била наясно, че имотът, за който са установени задължения за ДНИ и ТБО, ведно с лихви за просрочие, не е бил негова собственост. По изложените съображения иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, чрез упълномощения адв. И. Гемков, я оспорва в представен по делото писмен отговор, а по същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на В. срещу оспорения АУЗД, издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ към Община - Банско, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО, ведно с начислена лихва за забава; оставено е без разглеждане искането му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.; прекратено е производството по адм. д. № 1674 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г. и делото е изпратено като преписка на началника на отдел „Приходи“ при Община - Банско за произнасяне по жалбата на В. с вх. № 94-24-6626 от 30.10.2024 г. срещу посочения АУЗД. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и ДОПК, относими към оспорването на АУЗД и е направил извод, че обжалването му по административен ред е процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред. Взел предвид, че оспорения пред АС – Благоевград АУЗД не е оспорен по административен ред и в този смисъл на 11.02.2016 г. е влязъл в сила. Приел, че подадената от настоящия частен жалбоподател на 27.01.2021 г. жалба срещу него следва да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне като предпоставка за процесуалната допустимост на съдебното му оспорване. В допълнение мотивирал и становище за процесуална недопустимост на искането за спиране на изпълнението по изп. д. № 143/2024 г. на ЧСИ Г. Ц.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за процесуална недопустимост на предявеното от В. оспорване на АУЗД при липсата на упражнено оспорване по административен ред като процесуална предпоставка на това. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата и закона е съобразил, че при действието на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК, приложими по аргумент от чл. 144 ДОПК, неуспешно проведеното оспорване на акта по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на достъп до съд. Без да съществува правото на съдебно производство по жалбата на настоящия частен жалбоподател против АУЗД, първоинстанционният съд не е дължал преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК. При непълнотата на уредбата в ДОПК на оспорването на административните актове по административен ред, по аргумент от чл. 97, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, за решаващия орган съществува правомощието да прогласи нищожността на обжалвания АУЗ. В контекста на посочената правна регламентация, изпращането на преписката на решаващия орган е съобразено с правилото на чл. 130, ал. 4 АПК. Предвид изявлението на В., направено в негова молба от 04.02.2025 г., че не поддържа искането за спиране на изпълнителното производство, съображения по този въпрос не следва да се излагат. Следователно, като е отрекъл правото на съдебно производство на В. преди оспорването на АУЗД по административен ред, АС – Благоевград е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение