Определение № 682 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. И. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Щ. против определение № 753 от 25.07.2012г. по в.гр.д.№ 95/12г. на Разградски окръжен съд,с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а направеното искане – уважено изцяло. Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват основателността и размера й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Р. е оставил без уважение искането на жалбоподателя да бъде допълнен постановения въззивен акт в частта за разноските с мотива,че в представеното по делото пълномощно е посочен само размера на договореното адвокатско възнаграждение /от 8 400лв./, но не е конкретизирано какво е основанието по чл.38 ал.1 от ЗА/ т.1,2 или 3/, при което е в случая е била оказана безплатната адвокатска помощ. Д. на жалбоподателя е,че законодателят е регламентирал правото на адвокатско възнаграждение, при наличие на изброените в нормата предпоставки,като за възникването му е без правно значение коя точно хипотеза на чл.38 ал.1 от ЗА е налице.Позовава се на две опреде-ления и едно решение на ВКС - по т.д.№ 396/10г.на ІІ т.о., т.д.№ 756/11г.на І т.о., по гр.д.№ 2898/08г.на І г.о.,като последното е несъотносимо,тъй като присъдените разноски не са такива по чл.38 от ЗА/. Настоящият съдебен състав споделя довода на жалбоподателя. Неправилно въззивният съд е счел,че предпоставка за уважаване на искане за присъждане на разноски,направено на основание чл.38 ал.2 от ЗА е посочването на конкретната хипотеза по ал.1,при която е оказана безплатната адвокатска помощ.Предпоставките за уважаване на искането са изброени само в ал.2 на чл.38 от ЗА и те са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ/без значение дали за лица,посочени в т.1,в т.2 или в т.3/ и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.В този случай – адвокатското възнаграждение не може да е в размер по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2/ предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа/. В конкретния случай – договореният размер на адвокатското възнаграждение за цялото производство/до окончателното завършване на делото във всички инстанции/ е 8 400лв. С въззивният акт съдът е преценил,че предявения иск е основателен до размер на 31 000лв./от които първоинстанционния съд е присъдил 25 000лв. и е отхвърлил до претендирания размер от 100 000лв.,а въззивният е уважил за още 6 000лв./ и е осъдил ответната страна- [община] да заплати разноски за следващата се държавна такса. При тези факти са налице гореописаните две предпоставки и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде уважено. При определяне на размера му – настоящият съдебен състав съобрази следното: Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет размер при претендиран материален интерес от 100 000лв - минималният размер на следващото се адвокатско възнаграждение възлиза на 2 450лв.При уважен размер на иска от 1/3/какъвто е настоящия случай/ – на страната съобразно общите правила на чл.78 ал.1 от ГПК следва да се присъди сумата от 820лв.- за една инстанция.В случая –ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции,поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 640лв.,изчислен съобразно Наредбата,с оглед направеното от ответната страна възражение. В останалата част до претендираните 8400лв.искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение