Определение № 108 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 177 от 9.01.2015г. от адвокатите Й., В. и Я. – в качеството им на процесуални представители на М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. Л.- ответници в производство по чл.290 от ГПК съдържащо две искания – за изменение и за допълване на решение № 202 от 12.12.2014г. в частта за разноските.

Искането за изменение е с две подискания:

1. досежно присъденото възнаграждение в полза на адвокат Й. за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Р. Л. и за Н. Н. Л., което вместо по 200лв за всеки, да бъде в размера по чл.7 ал.1 т.1, във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и

2. да бъде изменено решение № 202 от 12.12.2014г. в частта, в която е отхвърлено искането на М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. за присъждане на разноски пред касационната инстанция от по 2000лв. за адвокатско възнаграждение, като вместо това посочените суми бъдат присъдени.

Искането за допълване на решение № 202 от 12.12.2014г. е да бъдат присъдени в полза на М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. направените разноски пред всички инстанции, както и на адвокатите Й., В. и Я. направените разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2 от ЗА,като бъде съобразено, че по възраженията за прекомерност е налице произнасяне от съда с влязъл в сила акт/ по ч.гр.д.№ 1297/14г.на ІІІ г.о./

С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за исканията за изменение и за допълване на постановения акт в частта му за разноските. С две молби /с вх.№ 2673 от 6.03.2015г. и с вх.№ 2730 от 9.03.2015г./ е изразила становището си, което е за неоснователност. Счита, че по искането за разноски от по 2000лв. за всяка една от ответниците М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М., съдът се е произнесъл с влязъл в сила акт, като същото е оставено без уважение. Ако съдът счете друго, желае да бъде съобразено вече направеното възражение за прекомерност и че договорите за правна помощ са сключени при действието на Наредба № 1/2004г. в редакцията й преди последното изменение /ДВ бр.28 от 28.03.2014г./, поради което размерът на следващото се възнаграждение следва се определи на база 150лв., съобразно допълнително присъдената част обезщетение от ВКС, а не съгласно сега действащата редакция на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. Относно искането за допълване счита, че е неоснователно, защото по делото са налични два договора за правна помощ, с които е договорено предоставянето на безплатна правна помощ от един адвокат /адвокат Я./ и то само за представителство пред районния съд. Счита, че след като решенията на двете инстанции са отменени, разноските следва да останат така както са направени. Искането на [фирма] е, ако съдът счете искането на молителите за основателно, да присъди и на него всички направени разноски по делото.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

Исканията на ответниците за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските са неоснователни по следните съображения:

С решение № 202 от 12.12.2014г. ВКС присъди разноски само за настоящата касационна инстанция. С него остави без уважение искането на ответниците М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М., като мотивира отказа си за присъждане на сумите от по 2 000лв. за адвокатско възнаграждение с липса на доказателства за реалното им заплащане. Съдът присъди на процесуалните представители на ответниците М. Р. Л. и Н. Н. Л. за осъществено от тях представителство по чл.38 ал.2 от ЗА по 200лв. на основание т.16 от т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС при съобразяване трудовия характер на спора.

Искането за изменение на постановения съдебен акт в частта за присъденото възнаграждение в полза на адвокат Й. за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Р. Л. и Н. Н. Л., молителите обосновават с изменението на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с ДВ бр.28 от 28.03.2014г. Според настоящият съдебен състав – с оглед материалноправният характер на нормата, фактът че съгласно чл.78 от ГПК и т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС на овъзмездяване подлежат направените по делото разноски, т.е. меродавен е момента на извършването им /а в случая договорът за правна защита и съдействие с № [ЕГН]/11г., по силата на който е осъществявано процесуалното представителство за ответниците Л. е от 2011г./ и пред вид липсата на изрично предвидено обратно действие, приложима е предходната, а не настоящата редакция чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г.

Неоснователно е и искането за изменение на решение № 202 от 12.12.2014г. в частта за разноските, направени от М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М.. Пред настоящата касационна инстанция те не представиха нови договори за правна защита и съдействие. /Представените договори -с № 40145, № 39987 и №40144, приложени по ч.гр.д.№ 1297/14г., в които в графата: „внесена сума” - не се съдържат посочени с цифри суми, а във всеки един е изписан текст: „ по договор № 399949 от 5.11.2013г.”, „ по договор № 40134 от 5.11.2013г.” и „ по договор № 29983 от 5.11.2013г.” са за изготвяне на частна касационна жалба срещу въззивния акт в частта му за разноските”/. Единствените договори с предмет „изготвяне и подписване на касационна жалба” и „осъществяване на процесуално представителство пред ВКС”, но против решение на В. по в.гр.д.№ 973/13г. са тези с № 39949, 40134 и 39983, в които е уговорено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от по 2 000лв. за всяка една от молителките и е посочено, че е реално внесено /вж. листи 100, 101 и 102 от в.гр.д.№ 973/13г. на В. като с договор № 39949 М. Х. Н. е упълномощила адвокат С. Я., с договор с № 40134 М. К. М. е упълномощила адвокат Й. Й., а с договор с № 39983 С. К. Б. е упълномощила адвокат Х. В./. Както е изрично посочено в тях – те не касаят настоящото касационно обжалване / а предходното против решение на В. по в.гр.д.№ 973/13г./, т.е. с тях не е уговорено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Уговореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство при първото касационно обжалване.За него разноските вече са присъдени на основание чл.294 ал.2 от ГПК от въззивния съд след първата отмяна на постановения акт и този акт е влязъл в сила след като с определение по ч.гр.д.№ 1297/2014г. ВКС е потвърдил постановения отказ по реда на чл.248 от ГПК на въззивния съд за измени акта си в частта за разноските. Това е така, защото:

След първото касационно обжалване – постановеният въззивен акт е частично отменен и след постановяване на нов – въззивният съд с решението си /№ 469 от 24.10.2013г.по в.гр.д.№ 973/13г./ е присъдил в полза на всяка една от М. Х. Н., М. К. М. и С. К. Б. сумите от по 4 800лв. Видно от мотивите на постановения въззивен акт, в тези разноски влизат: „направените при предишното разглеждане на делото пред В., за разглеждане на делото пред ВКС и настоящето дело”/вж.мотивите стр.10 от постановения акт/. Така постановеният акт в частта за разноските пред изброените инстанции е окончателен, след като с определение от 9.01.2014г. по в.гр.д.№ 973/13г. по реда на чл.248 от ГПК В. е оставил уважение искането за изменение, а ВКС със свое определение № 238 от 28.03.2014г.по ч.гр.д.№ 1297/2014г.остави без уважение подадените частни жалби срещу това определение. Съответно актовете на по-долните съдилища, с които са присъдени разноски не са отменяни.

С решение № 726 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 3581/11г.на В. в полза на адвокат Я. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2439.20лв.на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Това решение е потвърдено с решение № 355 от 18.10.2012г. по гр.д. №999/12г.н В..

С решение № 191 от 25.07.2013г. по гр.д. № 63/12г. ВКС е отменил решения с № 726 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 3581/11г.на В. и с № 355 от 18.10.2012г. по гр.д. №999/12г.н В. само в частта за частично отхвърляне на предявените от М. Х. Н., М. К. М. и С. К. Б., М. Р. Л. и Н. Н. Л. искове по чл.200 от КТ и в частта, в която са присъдени разноски в полза на [фирма]. За останалите разноски актовете не са отменени.

С горецитираното решение № 469 от 24.10.2013г.по в.гр.д.№ 973/13г. В., както вече беше посочено, се е произнесъл за направените разноски „при предишното разглеждане на делото пред В., за разглеждане на делото пред ВКС и настоящето дело” и в тази част неговия акт е станал окончагтелен.

С акта си по същество решение № 202 от 12.12.2014г. ВКС се е произнесъл само по искането за разноски пред касационната инстанция и не е отменял актовете на въззивния и на първоинстанционния съд в частта за разноските /отмяната на актовете е само в частта, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди по предявените искове с правно основание чл.200 от КТ/. Следователно разноските до настоящата касационна инстанция вече са присъдени с актове, които не са отменяни и няма основание за повторното им присъждане, поради което искането за допълване на решение № 202 от 12.12.2014г.с присъждане на разноски за всички инстанции е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение