Определение № 8984 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. И. от гр.София, подадена чрез процесуалния представител адвокат Х. Панев, против определение № 20930/27.05.2026 г. по адм. дело № 5224/2026 г. на Административен съд - София-град, в частта с която образуваното производство по искова молба на И. е разделено. В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението в обжалваната част, като се твърди, че с последното се прегражда по-нататъшното развитие на процеса. Твърди, че е налице правен интерес от оспорване на атакуваното определение. Претендира се отмяна му в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – Столична община и Столична регионална здравна инспекция не изразяват становище по частната жалба. Определението на АССГ се обжалва в частта, с която съдът е постановил разделяне на производството и е определил да се докладва на председателя на АССГ за образуване на самостоятелно дело, в частта по иска срещу Столична община за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 евро в резултат на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неупражняване на контрол за спазването на правилата и нормите по отношение на шума в урбанизирани територии по чл. 22, ал.1 от ЗЗШОС чрез извършване на проверки, налагане на санкции и ограничаване на работното време или спиране на дейността на автокозметичен център, разположен на общински терен в непосредствена близост до жилището на ищеца – 1500 евро, в неосигуряване на обществения ред по Наредбата за обществения ред на територията на СО – 1000 евро, и в неупражняване на контрол по изпълнението на договора за наем от 01.06.2016г., вкл. за неговото прекратяване – 2500 евро, считано от 29.06.2020г. за първите две бездействия и от 15.01.2021г. за третото бездействие, до датата на исковата молба, и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане Върховният административен съд, в настоящият състав на шесто отделение, намира частната жалба срещу определението за процесуално недопустима, тъй като в тази част то не е прекратително и не попада сред определенията по чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК, подлежащи на обжалване. В тази му част първоинстанционният съд, на основание чл.210, ал.2, предл. второ от ГПК, вр.с чл.144 АПК, е разделил исканията, което разделяне не слага край на производството по искането за обезщетения по чл. 1 от ЗОДОВ, а само същата се отделя за разглеждане в друго съдебно производство. Поради това и определението, с което се постановява разделянето, не подлежи на обжалване. Като недопустима в посочената част, частната жалба на И. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено, на основание чл.215, т.4, вр. с чл.236 АПК. (В този смисъл Определение № 4035 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2015 г., 5-членен с-в) За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 215 от ГПК иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: 1. общи техни права или задължения, или 2. права или задължения, които почиват на едно и също основание. От изложеното в исковата молба не може да се направи извод за наличие на някоя от посочените хипотези. Действително касае за твърдения за вреди от шумово замърсяване, но с това се изчерпва общността между претендираната отговорност за всеки от ответниците. Следва да се посочи, че съдът е длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация и съвместно конституиране във всеки етап на производството до приключването на делото относно задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Такива са тези които с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство). В случая относно иска по чл.1 от ЗОДОВ липсва такова разпореждане на закона, както и не може да се приеме, че спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички лица посочени като ответници. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 213а, ал.6 т.2 във вр. с чл.215 т.4 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение